THE NATURE OF THE WORLD - WILDLIFE from THE NATURE OF THE WORLD on Vimeo.
четвъртък, 24 ноември 2011 г.
петък, 18 ноември 2011 г.
събота, 30 юли 2011 г.
Пътят
Наскоро се завърнах от пътуване до най-северните части на Европа. Ще се опитам да разкажа и за там, но в момента има нещо друго, което исках да споделя.
Бяха минали само 3 дни от връщането ми от Норвегия, но вече не можех да 'стоя на едно място'. Пътуваше ми се. Не как да е, а с колело. Наближаваше събота и неделя и предстоеше семейно пътуване до селото ми: с.Беласица. Намира се на около 180 км югозападно от София в подножието на планината Беласица.
Пътувайки към работа ме осени налудничавата на пръв поглед идея да стигна до село с колелото. Да знам, далече е. Същевременно обаче само преди няколко седмици бях пропътувал разстоянието от с.Рударци до Благоевград за малко над 4ч. Това ме накара да си мисля, че ако тръгна навреме, т.е. рано сутрин, ще успея да стигна и до село. Предизвикателството беше сериозно, но си струваше. Още от малък си мечтаех да измина този път с колело. Дори посрещнах една Нова Година в разпределение на маршрута набелязване на места за почивка. Все пак бях малък и всичко ми се струваше голямо ;) Разстоянието изобщо не е много имайки предвид, че маршрута не е планински а дори напротив: има множество спускания и равни участъци и се движи основно по долината на р.Струма.
Предизвикателството си струваше не само, за да докажа нещо на себе си, а и за да извървя един символичен път към своя мечта. Този път обаче бе изпълнен с предизвикателства и символични 'известия', които често ме караха да си мисля за пътя. Не този, по който карах, а пътя на живота. Като всяка една стъпка от него, асфалтовия път, по който се движех предлагаше абсолютно аналогични предизвикателства. Следването на 'главния' и 'основния' път към моята цел се заключваше в абсолютно следване на осевата пътна линия. Мислех си, че тя води към моята цел. Често обаче се налага да 'сляза' от нея и да карам успоредно на нея. Макар и не задължително да 'пресичам' пътя към моята цел, правилната визия на 'осевата линия' ми даваше ясна представа къде трябва 'да карам' и къде трябва да стигна. На места се налагаше да 'криволича', 'разтърсван' от препятствията по пътя. На места пътят бе доста пооронен и дори падат извън него. Имайки ясна цел, лесно можех да се върна на 'главния път'. Лошото става, когато 'маркировката' по пътя изчезне. Тогава той трябва да бъде в твоята глава. Да имаш ясна визия къде искаш да стигнеш и още по-важно, откъде да минеш. При един участък от пътя се отклоних на няколко км, но бях спокоен, че ще се върна на главния път и ще продължа към своята цел. Временното изчезване на 'маркировката' е някак допустимо и в момента, в който човек се върне на главния път е удовлетворен, че е на прав път. Въпросът е, какво се случва, когато маркировката изчезне напълно. Какви ориентири търсим тогава? Идеи?
Предполагам постоянни марките като слънце, луна, планина ще свършат работа. Дано обаче да не сме в ситуация, в която трябва да изчакваме тези 'маркери'. Напълно е възможно поради сериозна 'мъгла' в съзнанието ни или на пътя ни да не успеем да видим своите цели. Какво правим тогава?
Отговорът не е еднозначен. Със сигурност обаче, трябва да сме целеустремени. Да знаем къде искаме да стигнем и още по-добре е ако знаем пътя към целта си, дори и да бъдем 'раздрусвани' от липсата на настилка под краката ни или да се налага да караме успоредно на линията водеща към нашата цел или да изгубим маркировката. Със сигурност е важно да имаме своята 'осева линия' и да сме сигурни, че тя ни води в посоката, в която искаме. На местя тя може да се раздвоява или разтроява и да прави избора ни сложен. Каквито и да са обстоятелствата обаче, всичко е в нашите глави...дори превозното ни средство, което ще ни отведе до нашата цел да се развали, най-важно е на забравяме къде искаме да стигнем. Само когато сме целеустремени и мотивирани, ще намерим и начина, по който да изпълним целта си.
И в крайна сметка извървях пътя с колело. Не беше най-бързият и най-сигурния начин, но го извървях. Велопохода продължи 9,20 мин, а километрите са 163. Имаше разбира се две по-дълги почивки, но важното е, че стигнах до крайната си цел. И както винаги се случва, последната част от пътя е най-трудна. Постигането на целта обаче е най-удовлетворително след труден път...
Не че всичко това не е нещо, което всеки си е мислил. Просто бях удивен от символиката, която съдбата ни изпраща и зависи от нас дали ще можем да разчитаме посланията и :)
Бяха минали само 3 дни от връщането ми от Норвегия, но вече не можех да 'стоя на едно място'. Пътуваше ми се. Не как да е, а с колело. Наближаваше събота и неделя и предстоеше семейно пътуване до селото ми: с.Беласица. Намира се на около 180 км югозападно от София в подножието на планината Беласица.
Пътувайки към работа ме осени налудничавата на пръв поглед идея да стигна до село с колелото. Да знам, далече е. Същевременно обаче само преди няколко седмици бях пропътувал разстоянието от с.Рударци до Благоевград за малко над 4ч. Това ме накара да си мисля, че ако тръгна навреме, т.е. рано сутрин, ще успея да стигна и до село. Предизвикателството беше сериозно, но си струваше. Още от малък си мечтаех да измина този път с колело. Дори посрещнах една Нова Година в разпределение на маршрута набелязване на места за почивка. Все пак бях малък и всичко ми се струваше голямо ;) Разстоянието изобщо не е много имайки предвид, че маршрута не е планински а дори напротив: има множество спускания и равни участъци и се движи основно по долината на р.Струма.
Предизвикателството си струваше не само, за да докажа нещо на себе си, а и за да извървя един символичен път към своя мечта. Този път обаче бе изпълнен с предизвикателства и символични 'известия', които често ме караха да си мисля за пътя. Не този, по който карах, а пътя на живота. Като всяка една стъпка от него, асфалтовия път, по който се движех предлагаше абсолютно аналогични предизвикателства. Следването на 'главния' и 'основния' път към моята цел се заключваше в абсолютно следване на осевата пътна линия. Мислех си, че тя води към моята цел. Често обаче се налага да 'сляза' от нея и да карам успоредно на нея. Макар и не задължително да 'пресичам' пътя към моята цел, правилната визия на 'осевата линия' ми даваше ясна представа къде трябва 'да карам' и къде трябва да стигна. На места се налагаше да 'криволича', 'разтърсван' от препятствията по пътя. На места пътят бе доста пооронен и дори падат извън него. Имайки ясна цел, лесно можех да се върна на 'главния път'. Лошото става, когато 'маркировката' по пътя изчезне. Тогава той трябва да бъде в твоята глава. Да имаш ясна визия къде искаш да стигнеш и още по-важно, откъде да минеш. При един участък от пътя се отклоних на няколко км, но бях спокоен, че ще се върна на главния път и ще продължа към своята цел. Временното изчезване на 'маркировката' е някак допустимо и в момента, в който човек се върне на главния път е удовлетворен, че е на прав път. Въпросът е, какво се случва, когато маркировката изчезне напълно. Какви ориентири търсим тогава? Идеи?
Предполагам постоянни марките като слънце, луна, планина ще свършат работа. Дано обаче да не сме в ситуация, в която трябва да изчакваме тези 'маркери'. Напълно е възможно поради сериозна 'мъгла' в съзнанието ни или на пътя ни да не успеем да видим своите цели. Какво правим тогава?
Отговорът не е еднозначен. Със сигурност обаче, трябва да сме целеустремени. Да знаем къде искаме да стигнем и още по-добре е ако знаем пътя към целта си, дори и да бъдем 'раздрусвани' от липсата на настилка под краката ни или да се налага да караме успоредно на линията водеща към нашата цел или да изгубим маркировката. Със сигурност е важно да имаме своята 'осева линия' и да сме сигурни, че тя ни води в посоката, в която искаме. На местя тя може да се раздвоява или разтроява и да прави избора ни сложен. Каквито и да са обстоятелствата обаче, всичко е в нашите глави...дори превозното ни средство, което ще ни отведе до нашата цел да се развали, най-важно е на забравяме къде искаме да стигнем. Само когато сме целеустремени и мотивирани, ще намерим и начина, по който да изпълним целта си.
И в крайна сметка извървях пътя с колело. Не беше най-бързият и най-сигурния начин, но го извървях. Велопохода продължи 9,20 мин, а километрите са 163. Имаше разбира се две по-дълги почивки, но важното е, че стигнах до крайната си цел. И както винаги се случва, последната част от пътя е най-трудна. Постигането на целта обаче е най-удовлетворително след труден път...
Не че всичко това не е нещо, което всеки си е мислил. Просто бях удивен от символиката, която съдбата ни изпраща и зависи от нас дали ще можем да разчитаме посланията и :)
вторник, 14 юни 2011 г.
Дълъг уикенд по българското Черноморие и Сакар: 3 дни в преследване на 15 вида птици
Изминалите няколко дни бяха едни от най-вълнуващите напоследък през последните няколко години. Причините са няколко. Една от основните, е че за 3 дни обиколих цялото Черноморие. Другата основна, е че срещнах страхотни хора.
В петък посрещнах група английски туристи, които бяха дошли в България, за да видят някои от специфичните видове птици за района. Първоначално всичко изглеждаше спокойно. Пътуването се очакваше да покрие определени места, където да видим видовете птици по местата. Да, ама не. Още на вечеря, ръководителят на групата ми връчи списък с 15 вида птици, които трябваше да са цел номер 1 на пътуването. Не беше ясно дали тези видове бяха избрани от него или от групата. Този списък от видове промени целия фокус на пътуването. Внесе и известно напрежение. Получи се така, че хората искат да видят само тези видове. Избора на места се промени изцяло и целенасочено пътувахме само към местата, където можем да видим някой от избраните видове. Това на англ. му се вика twitching. Оказа се, че хората не бяха отчаяни да видят всички тези видове от списъка. Още повече, че самият списък съдържаше някои доста често срещани видове, които повечето от тях бяха виждали. Същевременно, искаха да видим птици, които не са в списъка и дори никога не бяха виждали.
Пътуването започна от Бургас. Ставане в 6,30, за да се подготвим за дългия ден. Тази сутрин, късметът бе на моя страна. Още по време на закуската отбелязахме един от 'специалитети' - малък маслинов присмехулник. Това не е нещо от менюто на хотела, а по-скоро един от видовете птици, за които туристите бяха дошли. Като цяло нямах притеснение за този вид, тъй като е често срещан.
След закуска се насочихме към Сакар. Още с излизането от хотела ни заваля дъжд. Не се очертаваше да е приятен ден, но нямахме време да стоим в хотела. Първата ни спирка бе в дъбова гора, където все още валеше дъжд. Англичаните, са си англичани. При тях така или иначе си вали постоянно и не се впечатлиха много. По-скоро неможаха да се възстановят от множеството комари, които наизлезнаха след като дъжда поспря.
Отправихме се на юг. По пътя валеше от време на време, но все пак успявахме да видим така желаните видове. В дъжда успяхме да видим и два млади царски орела. Въпреки, че те не бяха сред видовете, които бяха отбелязали като 'силно желани', орлите останаха сред най-интересните видове на пътуването.
Други желани видове бяха белочелата сврачка и големият маслинов присмехулник, който бе нов вид за всички от групата. Дори водачът не бе виждал пилето, което се бе превърнало в негова цел номер едно на пътуването. Пристихнахме на мястото, където се очакваше да видим двата вида и съвсем лежерно започнахме да хапваме. Както обикновено се случва на всички рибари и птичари, по време на яденето излизат най-добрите попадения ;) Докато се наслаждавахме на сандвичите си, се обади един голям маслинов присмехулник. Честно казано нямах никакви притеснения, че ще изпуснем този вид и затова дори не се трогнах да тръгна да водя групата към този вид. Въпреки, че като цяло е потаен, е доста активен и се обажда често. След като се насладихме пълноценно на обяда си се отправихме към така желания присмехулник. И по закона на Мърфи, пилето не се обади изобщо през първите 5 мин. Минава шеста минута, седма минута, осма минута и вече започвам да се припотявам. Това чакане внесе малко смут. В този миг обаче се показа белочелата сврачка. Изключително красива черно бяла птица с розово оперение по страните на корема. Пиле, което го има в ... 'ориенталските' страни :)
Насладихме й се, и в този момент се обади и присмехулникът.
- Най-накрая! - въздъхнах аз. Труден вид за наблюдение поради потайния му живот. Играхме си на котка и мишка дълго време, но най-накрая застана на върха на храст и стоя там дълго време докато му се любуваме. В първият момент, когато видах пилето на върха на храста помислих, че е голямо белогушо коприварче. Посочих птицата на останалите, но техните първи впечатления също бяха...голямо белогушо коприварче
- "Whitethroat, thank you, well spotted!"
- This ain't a whitethroat, it's Olive-tree warbler - казах почти раздразнено, че някой се съмнява в уменията ми - You can even see its moving throat when singing.
Ако не пееше, вероятно щяхме да продължим дълго тази дискусия. Доста странно е някой да си помисли, че двата вида могат да се сбъркат. Прекрасно се виждаха белите основи на първостепенните махови пера, дългият клюн и т.н. Това, което бе странно, е сравнително сиво-кафявият гръб, който изглеждаше по-кафеникав от обикновено, вероятно заради светлината. В крайна сметка сме абсолютно убедени, че видът е този, който ни трябва. Поздравихме се взаимно и се отправихме към следващите места, за следващите видове от списъка.
Един след друг отбелязвахме вид след вид. Въпреки сравнително лошото време, още през първия ден успяхме да видим 90 вида птици. Имайки предвид, че не сме били около водоеми с много птици, тази цифра е доста сериозна. Като цяло, този брой видове е почти 1/4 от всички видове птици в България, които са виждани някога. Краят на деня бе поставен от два възрастни морски орела, които се завръщаха към местата за почивка след дълъг ден около Бургаските езера.
Вторият ден от пътуването ни бе посветен на пътуване към с.Крапец - северната част на българското Черноморие. Отново прекрасен ден. Изключително интензивен. Над 200 км, които не са много ако човек има за задача само да шофира. Интензивно е обаче, ако междувременно трябва да спреш на 10 места, където да видиш 10 вида птици. И не трябва да има пропуск. Някои видове ни се запънаха и се наложи да прекараме повече време в търсенето им. Наложи се избор на нови места. Изминаването на повече км и съответно натрупването на повече напрежение. Краят на деня бе едва към 21ч, когато просто се стъмни и заваля дъжд. Туристите започнаха да се шегуват, че ако имахме полярни бели нощи вероятно щяхме да продължим да гледаме и по нощите. Все пак целта ми беше хората да видят това, за което са дошли. Приемам нещата твърде отговорно и лично, за да си позволя спазване на работно време. Денят започва в 6,30 и завършва със скриването на светлината. Усилието е на 110%, но целта е ясна: туристите трябва да останат доволни.
Така продължих и през последния трети ден. Вечерта на същия ден, туристите трябваше да пътуват и това наложи допълнително напрежение. Може би и известна доза припряност. Нямаше време за наблюдение просто на разнообразие от видове. Виждаме тези от списъка и продължаваме натам. Имаме график. Това бе и основната разлика на този тур с останалите, които до момента съм водил. До момента винаги сме стояли на всяко едно място поне по 1ч. Целта при повечето турове обаче, е да се видят колкото се може повече видове. Тук фокусът бе на качеството, а не толкова на количеството, което си има своите предимства и недостатъци.
Равносметката е следната: след прекараните интензивни 3 дни или общо 45 часа в наблюдение на птици, успяхме да видим 13 от 15 желани вида. Въпреки, че като цяло броят на видовете не беше от голямо значение, успяхме да видим над 130 вида. Мисля, че е доста добре. Всеки от туристите имаше между 1 и 5 нови вида.
По-важно бе друго. Хората бяха изключително приятни. Всички тези турове създават страхотна връзка хората. Почти всички, които съм водил ме канят на гости, което е все пак някакъв показател, че съм успял да ги предразположа да се чувстват добре в България. В моята родина.
Пътуването приключи отново в Бургас. Изпратих туристите и се отдадох на почивка. Крайно време бе да отделя и време за себе си. Тишина, вълни и хапване на спокойствие. Страхотна вечер на брега на морето. Затварям очи и се отдавам на почивката си... До следващия път. До още красиви мигове по българското Черноморие.
В петък посрещнах група английски туристи, които бяха дошли в България, за да видят някои от специфичните видове птици за района. Първоначално всичко изглеждаше спокойно. Пътуването се очакваше да покрие определени места, където да видим видовете птици по местата. Да, ама не. Още на вечеря, ръководителят на групата ми връчи списък с 15 вида птици, които трябваше да са цел номер 1 на пътуването. Не беше ясно дали тези видове бяха избрани от него или от групата. Този списък от видове промени целия фокус на пътуването. Внесе и известно напрежение. Получи се така, че хората искат да видят само тези видове. Избора на места се промени изцяло и целенасочено пътувахме само към местата, където можем да видим някой от избраните видове. Това на англ. му се вика twitching. Оказа се, че хората не бяха отчаяни да видят всички тези видове от списъка. Още повече, че самият списък съдържаше някои доста често срещани видове, които повечето от тях бяха виждали. Същевременно, искаха да видим птици, които не са в списъка и дори никога не бяха виждали.
Пътуването започна от Бургас. Ставане в 6,30, за да се подготвим за дългия ден. Тази сутрин, късметът бе на моя страна. Още по време на закуската отбелязахме един от 'специалитети' - малък маслинов присмехулник. Това не е нещо от менюто на хотела, а по-скоро един от видовете птици, за които туристите бяха дошли. Като цяло нямах притеснение за този вид, тъй като е често срещан.
След закуска се насочихме към Сакар. Още с излизането от хотела ни заваля дъжд. Не се очертаваше да е приятен ден, но нямахме време да стоим в хотела. Първата ни спирка бе в дъбова гора, където все още валеше дъжд. Англичаните, са си англичани. При тях така или иначе си вали постоянно и не се впечатлиха много. По-скоро неможаха да се възстановят от множеството комари, които наизлезнаха след като дъжда поспря.
Отправихме се на юг. По пътя валеше от време на време, но все пак успявахме да видим така желаните видове. В дъжда успяхме да видим и два млади царски орела. Въпреки, че те не бяха сред видовете, които бяха отбелязали като 'силно желани', орлите останаха сред най-интересните видове на пътуването.
Други желани видове бяха белочелата сврачка и големият маслинов присмехулник, който бе нов вид за всички от групата. Дори водачът не бе виждал пилето, което се бе превърнало в негова цел номер едно на пътуването. Пристихнахме на мястото, където се очакваше да видим двата вида и съвсем лежерно започнахме да хапваме. Както обикновено се случва на всички рибари и птичари, по време на яденето излизат най-добрите попадения ;) Докато се наслаждавахме на сандвичите си, се обади един голям маслинов присмехулник. Честно казано нямах никакви притеснения, че ще изпуснем този вид и затова дори не се трогнах да тръгна да водя групата към този вид. Въпреки, че като цяло е потаен, е доста активен и се обажда често. След като се насладихме пълноценно на обяда си се отправихме към така желания присмехулник. И по закона на Мърфи, пилето не се обади изобщо през първите 5 мин. Минава шеста минута, седма минута, осма минута и вече започвам да се припотявам. Това чакане внесе малко смут. В този миг обаче се показа белочелата сврачка. Изключително красива черно бяла птица с розово оперение по страните на корема. Пиле, което го има в ... 'ориенталските' страни :)
Насладихме й се, и в този момент се обади и присмехулникът.
- Най-накрая! - въздъхнах аз. Труден вид за наблюдение поради потайния му живот. Играхме си на котка и мишка дълго време, но най-накрая застана на върха на храст и стоя там дълго време докато му се любуваме. В първият момент, когато видах пилето на върха на храста помислих, че е голямо белогушо коприварче. Посочих птицата на останалите, но техните първи впечатления също бяха...голямо белогушо коприварче
- "Whitethroat, thank you, well spotted!"
- This ain't a whitethroat, it's Olive-tree warbler - казах почти раздразнено, че някой се съмнява в уменията ми - You can even see its moving throat when singing.
Ако не пееше, вероятно щяхме да продължим дълго тази дискусия. Доста странно е някой да си помисли, че двата вида могат да се сбъркат. Прекрасно се виждаха белите основи на първостепенните махови пера, дългият клюн и т.н. Това, което бе странно, е сравнително сиво-кафявият гръб, който изглеждаше по-кафеникав от обикновено, вероятно заради светлината. В крайна сметка сме абсолютно убедени, че видът е този, който ни трябва. Поздравихме се взаимно и се отправихме към следващите места, за следващите видове от списъка.
Един след друг отбелязвахме вид след вид. Въпреки сравнително лошото време, още през първия ден успяхме да видим 90 вида птици. Имайки предвид, че не сме били около водоеми с много птици, тази цифра е доста сериозна. Като цяло, този брой видове е почти 1/4 от всички видове птици в България, които са виждани някога. Краят на деня бе поставен от два възрастни морски орела, които се завръщаха към местата за почивка след дълъг ден около Бургаските езера.
Вторият ден от пътуването ни бе посветен на пътуване към с.Крапец - северната част на българското Черноморие. Отново прекрасен ден. Изключително интензивен. Над 200 км, които не са много ако човек има за задача само да шофира. Интензивно е обаче, ако междувременно трябва да спреш на 10 места, където да видиш 10 вида птици. И не трябва да има пропуск. Някои видове ни се запънаха и се наложи да прекараме повече време в търсенето им. Наложи се избор на нови места. Изминаването на повече км и съответно натрупването на повече напрежение. Краят на деня бе едва към 21ч, когато просто се стъмни и заваля дъжд. Туристите започнаха да се шегуват, че ако имахме полярни бели нощи вероятно щяхме да продължим да гледаме и по нощите. Все пак целта ми беше хората да видят това, за което са дошли. Приемам нещата твърде отговорно и лично, за да си позволя спазване на работно време. Денят започва в 6,30 и завършва със скриването на светлината. Усилието е на 110%, но целта е ясна: туристите трябва да останат доволни.
Така продължих и през последния трети ден. Вечерта на същия ден, туристите трябваше да пътуват и това наложи допълнително напрежение. Може би и известна доза припряност. Нямаше време за наблюдение просто на разнообразие от видове. Виждаме тези от списъка и продължаваме натам. Имаме график. Това бе и основната разлика на този тур с останалите, които до момента съм водил. До момента винаги сме стояли на всяко едно място поне по 1ч. Целта при повечето турове обаче, е да се видят колкото се може повече видове. Тук фокусът бе на качеството, а не толкова на количеството, което си има своите предимства и недостатъци.
Равносметката е следната: след прекараните интензивни 3 дни или общо 45 часа в наблюдение на птици, успяхме да видим 13 от 15 желани вида. Въпреки, че като цяло броят на видовете не беше от голямо значение, успяхме да видим над 130 вида. Мисля, че е доста добре. Всеки от туристите имаше между 1 и 5 нови вида.
По-важно бе друго. Хората бяха изключително приятни. Всички тези турове създават страхотна връзка хората. Почти всички, които съм водил ме канят на гости, което е все пак някакъв показател, че съм успял да ги предразположа да се чувстват добре в България. В моята родина.
Пътуването приключи отново в Бургас. Изпратих туристите и се отдадох на почивка. Крайно време бе да отделя и време за себе си. Тишина, вълни и хапване на спокойствие. Страхотна вечер на брега на морето. Затварям очи и се отдавам на почивката си... До следващия път. До още красиви мигове по българското Черноморие.
четвъртък, 9 юни 2011 г.
Нова възможност за излет
Както често се случва, човек си прави едни планове за очаквания уикенд, а се случва нещо съвсем различно. Така се случи и тази седмица. От дълго време планирах среща с приятели, които не бях виждал отдавна, но 'дивото зове'.
Един телефонен разговор промени нещата почти мигновено. Получих покана да водя английски туристи, да видят някои от най-характерните видове птици за България и региона. Пътуването се очертава да бъде доста кратко, но много интензивно.
Още петък вечер трябва да посрещна хората на Летище Бургас. На следващия ден се отправяме към Сакар планина, където ще останем една вечер и ще търсим основно средиземноморски и източни видове птици. В неделя се връщаме към Бургас, за да се насладим на водолюбивите видове птици. След това продължаваме на север към езерата Шабла и Дуранкулак, за да видим някои видове, в най-западните части от ареала на разпространието си. Ако всичко е наред, би трябвало да се върнем към Бургас в понеделник в края на деня. Доста интензивно, но се очаква да бъде изключително интересно. 'Специалитетите' на тура са около 20 вида птици, сред които Къдроглав пеликан, Малък корморан, Белочела сврачка, Голям маслинов присмехулник, Черногърбо каменарче, Индийско шаварче, Полубеловрата мухоловка, Сив кълвач, Царски орел и още много други.
Повече за тура може да видите тук.
Един телефонен разговор промени нещата почти мигновено. Получих покана да водя английски туристи, да видят някои от най-характерните видове птици за България и региона. Пътуването се очертава да бъде доста кратко, но много интензивно.
Още петък вечер трябва да посрещна хората на Летище Бургас. На следващия ден се отправяме към Сакар планина, където ще останем една вечер и ще търсим основно средиземноморски и източни видове птици. В неделя се връщаме към Бургас, за да се насладим на водолюбивите видове птици. След това продължаваме на север към езерата Шабла и Дуранкулак, за да видим някои видове, в най-западните части от ареала на разпространието си. Ако всичко е наред, би трябвало да се върнем към Бургас в понеделник в края на деня. Доста интензивно, но се очаква да бъде изключително интересно. 'Специалитетите' на тура са около 20 вида птици, сред които Къдроглав пеликан, Малък корморан, Белочела сврачка, Голям маслинов присмехулник, Черногърбо каменарче, Индийско шаварче, Полубеловрата мухоловка, Сив кълвач, Царски орел и още много други.
Повече за тура може да видите тук.
петък, 3 юни 2011 г.
Подготовка за севера
От много години мечтая да стигна до северните страни и ето, че най-накрая се отвори възможност: Финмарк, Норвегия - най-северните части на Европа. Последните части на континента преди Северния полюс. Простора на тайгата. Величието на тундрата. Непристъпността на фьордовете. Цветовете на полярната нощ. Лосовете, тюлените, мечките и... птиците. Всичко това на едно място. С една дума "Севера".
Основната цел на пътуването е обучителен курс, с който няма да ви занимавам. По-важното е това, което може да се очаква по време на курса. Набързо прегледах няколко сайта за възможните видове птици на района и нещата стоят по следния начин. Очаквам поне 20тина нови вида: Стелерова и Очилата гагарка, Малка овесарка, Брадата улулица, Ястребова сова и т.н.
Пътувам в края на месеца като престоя ми на място ще е около 6 дни. След дълъг ден по летищата се надявам да пристигна благополучно в Киркенес. Следващите два дни ще обикалям из долината Пасвик. В района се очаква да гледаме предимно горски видове птици. Тук е тайгата. Надявам се да има и лосове и мечки. Ако сме късметлии може да видим дори и русомах. Следващите дни се отправяме към крайбрежието, което няма да много трудно имайки предвид характера на пейзажа в Норвегия. Всички останали 4 дни ще бъдем на полуостров Варангер. Очевидно има доста за гледане. Сигурен съм, че водачите ни ще има какво да ни покажат.
Повече информация за видовете птици, които могат да се видят на полуострова може да видите на следните сайтове:
- за полуостров Варангер
- птиците на Варангер
Обща инфо за Финмарк и къде да гледаме птици може да видите тук.
Повече за Норвегия, може да видите тук.
Северните сияния, са разбира се едно от 'специалните' неща на севера. За съжаление, ще пропусна пика им, но ще остане надеждата, че ще можем да се насладим поне на бледа имитация на някое от тях. Повече инфо за северните сияния има тук.
Това май стига като начало. Ще се опитам да пиша от време на време или поне да кача снимки от Норвегия след пътуването. Очаквам го с нетърпение, въпреки заплахите за доста комари ;)
Основната цел на пътуването е обучителен курс, с който няма да ви занимавам. По-важното е това, което може да се очаква по време на курса. Набързо прегледах няколко сайта за възможните видове птици на района и нещата стоят по следния начин. Очаквам поне 20тина нови вида: Стелерова и Очилата гагарка, Малка овесарка, Брадата улулица, Ястребова сова и т.н.
Пътувам в края на месеца като престоя ми на място ще е около 6 дни. След дълъг ден по летищата се надявам да пристигна благополучно в Киркенес. Следващите два дни ще обикалям из долината Пасвик. В района се очаква да гледаме предимно горски видове птици. Тук е тайгата. Надявам се да има и лосове и мечки. Ако сме късметлии може да видим дори и русомах. Следващите дни се отправяме към крайбрежието, което няма да много трудно имайки предвид характера на пейзажа в Норвегия. Всички останали 4 дни ще бъдем на полуостров Варангер. Очевидно има доста за гледане. Сигурен съм, че водачите ни ще има какво да ни покажат.
Повече информация за видовете птици, които могат да се видят на полуострова може да видите на следните сайтове:
- за полуостров Варангер
- птиците на Варангер
Обща инфо за Финмарк и къде да гледаме птици може да видите тук.
Повече за Норвегия, може да видите тук.
Северните сияния, са разбира се едно от 'специалните' неща на севера. За съжаление, ще пропусна пика им, но ще остане надеждата, че ще можем да се насладим поне на бледа имитация на някое от тях. Повече инфо за северните сияния има тук.
Това май стига като начало. Ще се опитам да пиша от време на време или поне да кача снимки от Норвегия след пътуването. Очаквам го с нетърпение, въпреки заплахите за доста комари ;)
четвъртък, 2 юни 2011 г.
понеделник, 28 февруари 2011 г.
сряда, 12 януари 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)