Още новости :)

Мрачният съботен ден донесе няколко нови вида не само за хранилката, но и за птиците видяни от двора. Поставените ябълки само преди ден, дадоха своите резултати. Новите гости на хранилката са два черни коса и два имелови дрозда. Птиците изглеждаха доволни да намерят малко храна в затрупаните от сняг дворове. Докато пиех сутрешното си кафе направих няколко снимки на новите гости. Изключително блаженно е да се насладиш на това, че нещата, които правиш имат значение за дивата природа.

Черен кос

Имелов дрозд

Новите гости

Вече не ме свърташе у дома и реших да се раздвижа малко и да почистя останалата част от снега натрупал предния ден. Докато ринех снега синигерите издадоха странен звук. Звучеше като сигнал, че наближава хищник. В подножието на хълма срещу къщата бавно летеше грабливата птица. Първоначалното впечатление беше за мишелов, който е чест в района. Птицата беше цялата кафява, но маховете на крилете и бяха някак си по-елегантни. В този момент птицата се завъртя и се видя белият и кръст. Полски блатар. Само минути по-рано си мислех, че в района не съм виждал много блатари. Ето че сега един се оказа над двора.

В този момент си спомних препоръка от виден 'птичар', който гледа птици предимно в градска среда. Той казваше, "за да видите птиците, трябва да се оглеждате за тях, така както бихте се оглеждали, когато сте в Манхатън за първи път" :) ... Продължих да гледам към небето и следващата изненада не закъсня. Седем големи корморана прелетяха на север високо над двора. Досега съм ги виждал само веднъж по същия начин, но беше есен. Така че това беше още една интересна изненада, която внесе малко светлина в мрачния съботен ден ;)

Краят на работната седмица

Петък е. Краят на работната седмица. Всеки би си помислил, че едвам би издържал до края на деня, за да започне уикенда, но в моя случай не бе така. Събудих се от галещите лъчи на слънцето, което тъкмо надникваше над Витошките върхове. Погледнах през прозореца и се оказа, че през нощта е натрупало близо половин метър сняг. Беше страхотно красиво утро. Затоплени от слънчевите лъчи, птиците също се чувстваха добре и активно се хранеха от хранилката, която бях напълнил със слънчоглед още от вечерта. Освен слънчогледа, на земята бях оставил и няколко ябълки. Очаквах те да привлекат други посетители на хранилката, която вече се превръща в събирателно понятие за мястото, където слагам храна, а не просто една пластмасова тръба със слънчоглед. Около хранилката гъмжеше с пойни птици. В следващия момент всички се втурнаха в близките храсти. Тогава погледнах към небето, където местната двойка малки ястреби се готвеха за атака. Те също бяха гладни. Въпреки че имаше необходимите условия и спокойствие, ястребите така и не дръзнаха да атакуват. Синигерите продължиха да се хранят.

Черен синигер

Голям синигер

След като се уверих че ястребите, няма да се хранят, реших че е време да излезна от уюта на каминката, за да порина малко сняг. Това е едно от любимите занимания в слънчеви дни. В такива моменти нямам нужда дори от кафе, за да се събудя. Май е по-добре да оставя снимките да говорят сами ;)



След като се насладих на слънчевото утро, реших че все пак е време да отида до офиса ;) Виждайки ме колегите констатираха, че съм бил във ваканционно настроение ;) Какво по-хубаво начало на деня? и Какъв по-хубав край на работната седмица ;) май трябва по-често да се наслаждаваме на малките неща около нас ;)

Нови гости на хранилката: сойка и малък ястреб

Снегът е подгонил сериозно всички птици. Проучване от Великобритания посочва, че значителна част от птиците са се насочили към дворовете на хората, където могат да намерят храна. В Англия разбира се хората слагат храна за птиците. Самото проучване може да видите тук.


Моята хранилка също се оказва доста привлекателна напоследък дори за видове, които трудно бих очаквал. Силният снеговалеж последните няколко дни накара дори и сойката да си опита вкуса на слънчогледовите семена. Днес (27.01.2010) бе първото и регистриране до хранилката откакто слагам храна за диви птици (вече втора зима).


Преди няколко дни хранилката бе посетена от още по-необичаен гост: Малък ястреб. Той разбира се не се храни със семената :) По-скоро се възползва от струпалите се 30-40 пойни птици. Ястреба кацна на дървена рамка, на която съм поставил хранилката и стоя там около 30 сек. За мой късмет се оказах на прозореца в същото време та успях да го видя :) Беше доста странно да се види такава птица да стои буквално над хранилката.

С новите два вида, общият брой на видовете, които се хранят благодарение на хранилката става 11: голям синигер, син синигер, лъскавоглав синигер, черен синигер, чинка, зеленика, горска зидарка, полско врабче, домашно врабче, сойка, малък ястреб.

За да започнете и вие да помагате на дивите птици да оцелеят през зимата, вижте как се прави хранилка тук.

Просто неделя, време за почивка

Беше една от онези недели, в които не ти се захваща с никаква работа :) Все пак обаче не исках да легна и да бездействам. Докато пиех сутрешното си кафенце реших да направя няколко снимки на синигерите, които се хранят на хранилка в двора.



След това, реших, че най-доброто, което можех да направя беше да си взема бинокъла и да се разходя до близкия парк в с. Рударци. Това беше едно от най-добрите решения, които съм взимал напоследък :P За около час успях да видя 20 вида птици. По-интересните от тях бяха два беловежди дрозда, над 30 планински чинки, малки пъстри кълвачи и точно когато си мислех, че съм видял всичко се появи и една сива сврачка. Вид, който е привързан към откритите пространства и не е много обичайно да се види насред село. Списък с останалите видове може да видите на сайта "По следите на птиците"



Кучето ми също бе доволно от разходката :) Горката няма щастието да бъде разхождана често, но затова пък тича по цял ден на двора.



Понеже бях да вълна птици реших след разходката да допълня блаженството на неделята и да си сготвя едно пиленце с картофки ;) ... ммм
Май отдавна не съм имал такава неделя ;) В забързаното ежедневие съм забравил да обръщам внимание на малките неща наоколо ;)
Д.

Средна бекасина на яз. Каменец (17.01.2010)

Първите домашни червеноопашки

Поредните първи правят нещата малко съмнителни, но този път става въпрос за двора на къщата ми :) На 28.03.2009, докато работех на компютъра дочух доста познато обаждане. Погледнах през прозореца, за да се уверя, че това за което си мисля е наистина птицита, която очаквах. Така и беше, първата домашна червеноопашка беше дошла в двора на къщата. Всяка година, птиците успяват да намерят място за гнездене под стрехите на постройките в двора. Надявам се и тази година да имам късмета да бъдат толкова близо до птиците и да следя развитието им. Почистил съм местата, където са гнездили предни години и се надявам отново да загнездят. Ще сложа и къщички, с които да подпомогна решението им ;)

Алпийски видове на нетрадиционно място

На 26.03.2009 се наложи да пътувам за гр. Петрич откъдето трябваше да взема няколко къщички за птици. Още на отиване видях първите си щъркели и домашни червеноопашки за тази година. Щъркелите дори бяха заели гнездото си в с. Рибник (Петричко). Деня беше слънчев и реших, че на всяка цена трябва да се опитам да погледам малко птици. За съжаление напоследък не ми се отдават много възможности и затова реших да се възползвам от момента. Първоначално се отправих към с. Чучулигово, където исках да видя скалните врабчета, но птиците все още не бяха по местата си за гнездене. Тъй като не можах да изпълня мисията си, реших да се пробвам на още едно място: скалите до с. Илинденци. Още с пристигането успях да видя един обикновен мишелов, който дебнеше своята плячка на скалите. Мястото е уникално със своето излъчване. Още в началото на пътеката, по която тръгнах успях да се насладя на много домашни червеноопашки, които тепърва пристигат от юг. Имаше и зеленогуша овесарка, жалобен синигер, много пойни дроздове, сивоглави овесарки и още много други птици. По средата на пътеката ми се стори, че чувам кратко подсвиркване. Спрях да се ослушам, но звука не се повтори. След няколко крачки, звука се повтори. Отново се ослушах и огледах, но без резултат. Реших че е от вятъра или евентуално от скална зидарка, която обитава района. Звука беше много кратък и предположих, че ще успея да видя птицата от горния край на скалата, към която се бях запътил. В следващия момент отново погледнах нагоре към скалата и там беше тя. Птицата, която се обаждаше беше скалолазка. Вид, който обитава сравнително високи места в планините. Никога не бих предположил, че може да се види на толкова открити места като скалите на Илинденци. Птицата беше мъжка в полубрачно оперение. След дълго наслаждаване на мига реших да продължа по пътеката. Качих се на скалата и там ме очакваше поредната изненада: алпийски чучулиги. Абсолютно невероятно място! Чучулигите живеят на височина между 1400 и 2500 м н.в. Надморската височина на скалите е под 600 м. През зимата разбира се птиците слизат на ниско, за да намират храна. Първоначално видях само 4 птици, но изведнъж излетяха и към тях се присъединиха още няколко. Общо чучулигите наброяваха 20 птици.
Това беше края на тази екзотика. Място със силно средиземноморско влияние беше дом на няколко алпийски вида. За по-малко от 2 часа успях да видя близо 20 вида.