Първите домашни червеноопашки

Поредните първи правят нещата малко съмнителни, но този път става въпрос за двора на къщата ми :) На 28.03.2009, докато работех на компютъра дочух доста познато обаждане. Погледнах през прозореца, за да се уверя, че това за което си мисля е наистина птицита, която очаквах. Така и беше, първата домашна червеноопашка беше дошла в двора на къщата. Всяка година, птиците успяват да намерят място за гнездене под стрехите на постройките в двора. Надявам се и тази година да имам късмета да бъдат толкова близо до птиците и да следя развитието им. Почистил съм местата, където са гнездили предни години и се надявам отново да загнездят. Ще сложа и къщички, с които да подпомогна решението им ;)

Алпийски видове на нетрадиционно място

На 26.03.2009 се наложи да пътувам за гр. Петрич откъдето трябваше да взема няколко къщички за птици. Още на отиване видях първите си щъркели и домашни червеноопашки за тази година. Щъркелите дори бяха заели гнездото си в с. Рибник (Петричко). Деня беше слънчев и реших, че на всяка цена трябва да се опитам да погледам малко птици. За съжаление напоследък не ми се отдават много възможности и затова реших да се възползвам от момента. Първоначално се отправих към с. Чучулигово, където исках да видя скалните врабчета, но птиците все още не бяха по местата си за гнездене. Тъй като не можах да изпълня мисията си, реших да се пробвам на още едно място: скалите до с. Илинденци. Още с пристигането успях да видя един обикновен мишелов, който дебнеше своята плячка на скалите. Мястото е уникално със своето излъчване. Още в началото на пътеката, по която тръгнах успях да се насладя на много домашни червеноопашки, които тепърва пристигат от юг. Имаше и зеленогуша овесарка, жалобен синигер, много пойни дроздове, сивоглави овесарки и още много други птици. По средата на пътеката ми се стори, че чувам кратко подсвиркване. Спрях да се ослушам, но звука не се повтори. След няколко крачки, звука се повтори. Отново се ослушах и огледах, но без резултат. Реших че е от вятъра или евентуално от скална зидарка, която обитава района. Звука беше много кратък и предположих, че ще успея да видя птицата от горния край на скалата, към която се бях запътил. В следващия момент отново погледнах нагоре към скалата и там беше тя. Птицата, която се обаждаше беше скалолазка. Вид, който обитава сравнително високи места в планините. Никога не бих предположил, че може да се види на толкова открити места като скалите на Илинденци. Птицата беше мъжка в полубрачно оперение. След дълго наслаждаване на мига реших да продължа по пътеката. Качих се на скалата и там ме очакваше поредната изненада: алпийски чучулиги. Абсолютно невероятно място! Чучулигите живеят на височина между 1400 и 2500 м н.в. Надморската височина на скалите е под 600 м. През зимата разбира се птиците слизат на ниско, за да намират храна. Първоначално видях само 4 птици, но изведнъж излетяха и към тях се присъединиха още няколко. Общо чучулигите наброяваха 20 птици.
Това беше края на тази екзотика. Място със силно средиземноморско влияние беше дом на няколко алпийски вида. За по-малко от 2 часа успях да видя близо 20 вида.

Нов вид регистриран от двора

Малкото слънчеви дни напоследък карат птиците да мигрират доста интензивно при първа възможност. В един такъв ден реших да погледам птици от двора на къщата, в която живея. За 1 час привечер на 24.03.09 успях да видя над 10 вида. Доста неочаквано за мен успях да видя първите си лястовици за тази година. Три градски лястовици прелетяха на около 300м западно от двора. След тях преминаха два осояда, един орел змияр, един малък ястреб, малко ято от 7 сиви чапли и новият вид, който досега не бях виждал от двора: голям корморан. Като цяло е обикновен вид и е регистриран в района, но никога от двора. Чаплите също бяха голяма изненада, въпреки че съм виждал една да преминава много ниско над самия двор. Ятото от 7 птици летеше много високо и бяха явни мигранти въпреки че техните придвижвания от място на място не са големи. Освен тези реещи птици, се чуваха и пеещи имелови дроздове, зелени кълвачи, синигери, чинки и други.

Нов вид на хранилката: Черен синигер

На 21 март за първи път видях черен синигер на хранилката в двора си. Птицата идва няколко пъти, но се храни предимно на земята. Вида съм го виждал само веднъж от двора си, но никога в него. Вероятно става въпрос за птица, която не е могла да намери храна. През изминалата вечер отново натрупа малко сняг (около 2-5 см), който е накарал птицата да се възползва от хранилката. С този синигер, птиците регистрирани около хранилката стават 8 вида: голям, син, лъскавоглав и черен синигер, горска зидарка, полско и домашно врабче, и обикновена чинка.

Отново днес (21.02) за първи път видях и домашното врабче да каца на подвижната хранилка. Интересно е, че и двата вида врабчета и зидарката започнаха да кацат по хранилката, което не е обичайно за тях.

Световни дни на мигриращите птици (9-10 Май)

Време е за лято

Днес (6.03.09) за пръв път за тази година видях пеперуда в двора си: предполагам че е Копривна пеперуда Nymphalis urticae. За съжаление не успях да направя снимка, но предполагам, че е този вид. По принцип пеперудата е мигрант, но ми се струва доста раничко. Причината за появяването и вероятно е затоплянето през последните няколко дни: около 10оС.
Освен нея, за пръв път виждам и обикновени чинки да се възползват от хранилката в двора. Птиците бяха 2 и се хранеха на земята. За разлика от другите птици преди няколко седмици, чинките не се престрашават да кацат на хранилката. Вероятно няма и нужда, тъй като със затоплянето на времето птиците успяват да намират храна все по-лесно. Странното е, че чинките идват на хранилката точно сега, когато вече всички други птици са се разбягали и успяват да намерят храна далеч от хранилката. Към момента са останали два лъскавоглави синигера, 2 сини, няколко големи и 2-3 полски врабчета.

Новости около хранилката

През изминалите няколко седмици времето ставаше все по-студено и по-студено. Птиците в двора се струпваха още от ранни зори около хранилката и с нетърпение очакваха новата "дозичка" храна. На ден изяждаха по 300 гр. слънчоглед. Интересното е, че дори зидарките и полските врабчета се престрашаваха да кацат на подвижна хранилка. По принцип тези видове се страхуват и много рядко прибягват до подобно поведение. Студа и дебелата снежна покривка обаче явно са накарали птиците да изживеят един сезон на "Страх". Общият брой на птиците идващи на хранилката стана почти 40: около 15 големи синигера, 5 сини, 2 лъскавоглави, 2 зидарки, над 10 полски врабчета и няколко домашни. Домашните врабчета не се престрашиха да кацнат на хранилката. Една обикновена чинка също кацна за малко в близост до хранилката, но не се възползва от храната.