събота, 28 март 2009 г.

Алпийски видове на нетрадиционно място

На 26.03.2009 се наложи да пътувам за гр. Петрич откъдето трябваше да взема няколко къщички за птици. Още на отиване видях първите си щъркели и домашни червеноопашки за тази година. Щъркелите дори бяха заели гнездото си в с. Рибник (Петричко). Деня беше слънчев и реших, че на всяка цена трябва да се опитам да погледам малко птици. За съжаление напоследък не ми се отдават много възможности и затова реших да се възползвам от момента. Първоначално се отправих към с. Чучулигово, където исках да видя скалните врабчета, но птиците все още не бяха по местата си за гнездене. Тъй като не можах да изпълня мисията си, реших да се пробвам на още едно място: скалите до с. Илинденци. Още с пристигането успях да видя един обикновен мишелов, който дебнеше своята плячка на скалите. Мястото е уникално със своето излъчване. Още в началото на пътеката, по която тръгнах успях да се насладя на много домашни червеноопашки, които тепърва пристигат от юг. Имаше и зеленогуша овесарка, жалобен синигер, много пойни дроздове, сивоглави овесарки и още много други птици. По средата на пътеката ми се стори, че чувам кратко подсвиркване. Спрях да се ослушам, но звука не се повтори. След няколко крачки, звука се повтори. Отново се ослушах и огледах, но без резултат. Реших че е от вятъра или евентуално от скална зидарка, която обитава района. Звука беше много кратък и предположих, че ще успея да видя птицата от горния край на скалата, към която се бях запътил. В следващия момент отново погледнах нагоре към скалата и там беше тя. Птицата, която се обаждаше беше скалолазка. Вид, който обитава сравнително високи места в планините. Никога не бих предположил, че може да се види на толкова открити места като скалите на Илинденци. Птицата беше мъжка в полубрачно оперение. След дълго наслаждаване на мига реших да продължа по пътеката. Качих се на скалата и там ме очакваше поредната изненада: алпийски чучулиги. Абсолютно невероятно място! Чучулигите живеят на височина между 1400 и 2500 м н.в. Надморската височина на скалите е под 600 м. През зимата разбира се птиците слизат на ниско, за да намират храна. Първоначално видях само 4 птици, но изведнъж излетяха и към тях се присъединиха още няколко. Общо чучулигите наброяваха 20 птици.
Това беше края на тази екзотика. Място със силно средиземноморско влияние беше дом на няколко алпийски вида. За по-малко от 2 часа успях да видя близо 20 вида.

Няма коментари:

Публикуване на коментар