Към Джендема

Ад. Пъкъл. Бездна. Това пише срещу значението на думата Джендема в тълковния речник на българските думи. И защо човек би се запътил натам? Не трябва ли имената на местата да привличат хората.

Въпреки това име, районът е едно от най-посещаваните места в страната. Едва ли заради „Ада”. Най-противоречивото е, че точно тук е Райското пръскало и х. Рай. Тук би трябвало да е Рая. Защо тогава някой ще кръсти близкия биосферен резерват „Джендем”? Както често се случва, въпросите са повече от отговорите.

След неспокойна нощ, най-накрая бе време да потегля към „Джендема”. Очертаваше се интересно. Предстоеше да посетя х.Рай - вр. Ботев – х. Тъжа – х. Триглав – х. Русалка и с. Тъжа. Едни от най-дивите места в страната – Тъжански балкан. 

Именно в този район е ловувал Райчо Гънчев. Още по-интересно е, че в района между Триглав и х. Русалка, мечка е нападнала човек само преди седмица. Според администрацията на Национален Парк „Централен Балкан”, човекът е нарушил „туристическите препоръки”. Не е много ясно какво точно означава това. Вероятно човекът е излезнал от пътеката и е навлезнал в район обитаван от мечка. Отървал се е с леки охлузвания. Доста е любопитно какво точно се е случило, но никой не казва. Вероятно човекът е изненадал животното и то се е опитало да се защити. Та да видим. С интерес ще ида да видя и да чуя докато хижарите все още са развълнувани. Така или иначе, тази история със сигурност ще си остане в историята на хижата.

 Пътят към х. Рай бе доста бърз. Влакът стигна до Калофер и след като изпратих картичка на любимия човек, поех по пътя. За щастие, една кола ми спести досадното вървене по асфалта и скъсих част от маршрута до изходната точка с около 5 км. Хората, които ме качиха се оказаха физици, отиващи на ученически лагер предстоящ да се проведе в м. Паниците до Калофер. От там нагоре бях сам. Най-накрая.

Пътуването във влака винаги носи „неудобствата” на цивилизацията, особено когато влакът е за шумно място като морето :) нищо лично :P а и, младежите, към които уж и аз се числя решават, че е време за силна музика в 7,30 сутринта. Едвам отворил очи ми е трудно да се абстрахирам от силната музика. Май-това са първите сигнали, че човек излиза от категорията „младеж”

За около 3ч се качих до хижата. По пътя имаше сравнително малко хора. Това бе добър знак, тъй като обикновено хижата е пълна. Телефонен разговор по пътя малко свали настроението ми. Вероятно заради умора и малко разочарование ме обзе лека апатия от предстоящото. За щастие последва друг разговор, който възвърна настроението му и ме накара да се замисля за нещата, които исках да правя тук.

Проектът за конфликта между едрите хищници и хората отново бе на дневен ред. Оказа се, че биосферните резервати в Централен Балкан не отговарят на Севилската стратегия. За момента това не ми говори нищо. Най-общо, доколкото разбирам, биосферните резервати в България имат изисквания и забрани, които не допускат взаимодействие между хората и биосферата. В това число, не се позволява паша на животни в рамките резерватите. Това означава, че реално няма допирни точки между домашните животни, хората като потребители на природни ресурси и хищниците. Освен това, дори да има животни пашуващи в периферията на резерватите и те бъдат нападнати от хищници, то не е ясно дали те са от резерватите или са дошли от някъде другаде.

Пристигнах в „Рая” или по-точно в х. Рай. Хубавата новина е, че наистина нямаше много хора и успях да се настаня без проблем. Освен това имаше и много млади хора и се очертаваше да е забавна вечер. Обичайната биричка на подобно място е задължителна :) Гледката към пръскалото, което за съжаление бе доста маловодно, бе уникална. Идилията се допълни от двата скални орли, които ефирно се носеха във въздуха едвам докосвайки върховете на скалите с криле. Вече мога да повярвам, че съм близо до Рая. Все пак, някак празно е… щеше да е хубаво да бъда в компанията на любимия човек.

 Краят на деня в планината е изключително интересна трансформация на живота в нея. Все по-големи сенки закриват величествени гледки, сякаш „тъмното” надделява над „светлото”. Реещите птици търсят места за нощувка и напускат необятния небосвод. Домашните животни се прибират в кошарите. Тези, които остават извън тях ще трябва да делят Балкана с господарите на нощта. Кучетата започват да лаят все по-често, а стопаните им стават по-неспокойни. Тъмнина.

Тъмното има и хубава страна, особено ако е във вид на бира. Хайде отдавам се на тъмно или на някоя кехлибарена течност с по-високо съдържание на алкохол.