четвъртък, 29 януари 2009 г.

Вънка нека си вали, мене тука си ми е добре!

Под това мото протича един средностатистически birdwatching тур във Великото Кралство или поне на нас ни се стори така. Седим си ние в колата, докато поредния дъждец се сипе върху Оркнейските острови, оглеждаме поредното малко заливче за някоя екзотика и хоп – малка белокрила чайка (Larus glaucoides) попада в полезрението ни, натискаме копченцето за сваляне на левите стъкла на Mercedes-а, опираме тръбата на едно от тях и се наслаждаваме на гледката. Ако бях пушач в този момент сигурно бих запалил самодоволно една цигара, но аз като един истински birdwatcher отворих Collins-а на 181 страница и с премерено движение сложих едно ‘ченгелче’ до името на малката белокрила чайка (In my list). „Ахааа, вънка нека си вали, мене тука си ми е добре!”
Вече бяхме към края на нашето пътуване. Имахме около 1800 мили и няколкостотин декара ‘перушина’ зад гърби си. Бяха минали 8 дни от упоритата борба на Данчо да освободи ръчната спирачка на автомобила и запали двигателя на Mercedes-а на летището в Luton. Бяхме преминали през множество други перипетии като обратното движение и множеството speed camera-и по пътищата; отделните чучурчета за топла и студена вода на мивките; неразбираемия диалект на таксиметровите шофьори от Оркнейските острови; ураганните ветрове по крайбрежието на Северно море, които ту те лашкат към сушата, ту към 60-метрова пропаст; кошмарното време и преживяване от North Berwick и Баси скалата (от англ. Bass Rock, а от тук и Bass Town, Bass Weather, Bass Mother – преведете си ги сами); както и труднопреодолимата липса на финна женска плът и далеч по-преодолимата липса на обикновени видове птици като сива овесарка, жълта стърчиопашка и червеногърба сврачка. Но за да не останете с погрешното впечатление, че пътуването ни е било кошмарно ще се спра на няколко сюблимни и незабравими моменти от нашето birdwatching пътешствие:

Twitchers Retreat

Беше ден № 2 от британското ни пътешествие. Времето беше британско (разбирай дъждовно и мъгливо), а ние неразумно бяхме решили сутринта да се поразходим в дъжда за да огледаме залива при Snettisham за интересни дъждосвирци. Е, намерихме ги – Голям брегобегач (Calidris canutus), Малък брегобегач (Calidris minuta), Алпийски брегобечач (Calidris alpina), Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa) и т.н. – но пък станахме вир вода, а бяхме и ужасно уморени. В този момент зърнахме култувата кръчма Twitchers Retreat. Естественото беше затворена в 7:00 сутринта, но името на кръчмата така дълбоко влезе в съзнанието и въображението ни, че оттук нататък всяка кръчма за нас беше Twitchers Retreat, Митака (третият участник в пътуването) се надъха да издава периодиката Twitchers Tribune, а Данчо заяви, че ще открие кръчма на Дуранкулак, която на бас, че няма да се сетите как ще се казва. Тримата twicher-и, сериозно планиращи бъдещето си, така се бяха унесли, че без да искат прецакаха събирачката на такси от Humber Bridge с цели 70 пенса, а Митака впоследствие установи дори, че англичаните цепели пенитo на две, взирайки се недоумяващо в монетата от half a penny – twitcher-ска работа!!!

Птичите базари

Не, това не е пазар за птиче месо или живи птици. Става въпрос за огромните скални колонии от морски птици – тъпоклюни кайри (Fratercula arctica), гагарки (Alca torda), тънкоклюни кайри(Uria aalge), черни кайри (Cepphus grylle), бели рибояди (Morus bassanus), фулмари (Fulmarus fulmar) и трипръсти чайки (Rissa tridactyla). Безспорно това е основната birdwatching атракция във Великобритания. Първата ни среща с тях беше на Bempton Cliffs и Flamborough Head и въпреки ураганния вятър който максимално затрудняваше наблюдението и буквално ни разплакваше, успяхме максимално да се насладим на зрелището, което предстоеше да видим на още много места в Шотландия и почти да ни омръзне на Оркнейските острови. Но първото впечатление от тях се запечатва завинаги – стотиците хиляди кайри накацали по скалите, едни мътещи, други все още ухажващи се, трети спускащи се към бурното море в търсене на храна; стотиците рибояди опънати като стрели и спускащи се към морската плът в търсене на поредната си жертва; десетките паразитни чайки, преследващи рибоядите за ценната плячка в клюновете им; и разбира се фулмарите – перфектните летци, които без каквото и да е трепване на крилата се носят над безкрайната морска шир. Този ‘птичи театър’ е може би една от най-вълнуващите ‘постановки’, които природата някога е сътворявала – иде ти накрая просто да станеш и да ръкопляскаш, но в ‘птичия театър’ край няма. Тогава осъзнаваш, че ти си този, които идва и си отива, а другото просто си е там. Затова не ти остава нищо друго освен да си тръгнеш!

Scottish Highlands

Нямаше по-подходящо време да случим на хубаво време на Албиона! Не бих могъл да си представя прекарването ни в Шотландските възвишения при лоши климатични условия. Затова и двата дни прекарани там ни се отплатиха с повечко слънце, отколкото е нормално в тази част на света, и ние го използвахме максимално.
Ставането в 4:00 сутринта не е работа за всеки, но за да видиш тетрев (Tetrao tetrix) трябва да си способен и на това, или поне така пишеше в „Where to watch birds in Great Britain”, на който ние много разчитахме. „Е веднъж сме тук ще трябва да го направим.” рекохме си с Данчо и навихме часовниците за 4:00. Митака далеч по-разумно реши да пропусне това екзотично преживяване и се наспа до 7:30. С Данчо, обаче, без много да му мислим отпрашихме с Mercedes-а за Bridge of Brown, където трябваше да открием тетревите. След 15 минутки ходене стигнахме до упоменатото в книгата място и започнахме да се оглеждаме, докато над главите ни двойка стридояди (Haematopus ostralegus) не спираха да кръжат недвусмислено натяквайки ни, че сме в близост до гнездото им. Twitcher, обаче, плява не признава! Той си търси неговото и го открива – в близката долчинка се насъбраха 15-тина тетрева и забочнаха да токуват. Не успяхме да чуем брачните им игри, от една страна защото бяхме далече, и от друга защото със стридоядите бяхме решили да си правим мръсно. След като записахме поредния нов вид в листите си, се качихме обратно в колата и се върнахме в хотелчето, откъдето трябваше да заберем Митака. По пътя малко ни се доспиваше, но успяхме да удържим на изкушението! По обяд вече се катерхме по Шотландските възвишения с надеждата да добавим още два вида към личните си списъци – скална яребица (Lagopus mutus) и планински дъждосвирец (Eudromias morinellus). В този ден не успяхме да видим двата target вида, но не това стана причина за разцепление на задружния ни до този момент колектив. Най-ненадейно към 12:30 по обяд на една скаличка ленниво се напичаха 7-8 тетрева. В този момент без въобще да поглеждам си представих гадната, мазна, самодоволна усмивка на Митака, обърнах се, погледнах го и да, тя беше на лицето му. В допълнение леко се хихикаше и не можа да си спести репликата: „Добре, че не се прецаках да стана в четири.” Погледнах и Данчо, който придобиваше все по-канибалска физиономия на лицето, каквато вероятно имах и аз. Хубавото беше, че вече поне не ни се спеше.

Британската ни обиколка отива към края си, пътуваме с ферибота обратно към Албиона и поглеждаме за последно към Оркнейските острови, почти наближаваме брега, а Данчо се сбогуваше с надеждата си да види обикновения буревестник (Puffinus puffinus). Аз се заглеждам небрежно към едно струпване на трипръсти чайки и все така небрежно питам Данчо:
- Ще черпиш ли една бира?
- Къде са?
- На 11 часа. Току що излетяха. Виждаш ли ги?
- Каква бира пиеш?

Текст: Симо Гигов и компания