В почивката ;)

Напоследък все по-често се замислям, че трябва да излизам, за да гледам птици колкото се може по-често. За съжаление забързаното ежедневие не ме предразполага към подобни активности. Колегите постоянно разказват за екзотични срещи с интересни птици, а аз освен да се похваля с новостите в Google, които съм асоциирал към блога си, май няма с какво да се похваля ;)

От време на време ме прихваща нещо и щуквам към градския или селския парк, но пак не е същото. Излета за грабливи птици миналата седмица ми се отрази доста добре и реших, че ще е добре и тази седмица да излезна извън обичайните маршрути и да погледам малко птици. След прозвъняване на хора заявили интерес се оказа, че ще се наложи да се разхождам сам. Така или иначе това не беше толкова лош вариант, но все пак щеше да е по-весело с повече хора.

Отправих се посока яз. Искър. Първата спирка обаче бе на Панчаревското езеро. Беше замръзнало на около 80%, но това не пречеше да видя над 120 зеленоглавки, няколко лебеда, корморани, сиви чапли, зимни бърнета и чайки. Тъй като голяма част от язовира беше замръзнала, не се налагаше да му отделям много време. Налях си чаша горещ зелен чай от термуса, който бях заредил предвидливо и продължих към язовир Искър със задоволство. Пътуването си остава нещо много специално. Наслаждавайки му се с хубава музика, чаша горещ чай и разбира се птици е невероятно блаженство, което допълва романтиката на пътуването ;)

Следващата спирка беше Щъркелово гнездо. Времето беше почти идеално за птици: без вятър, без вълнение и топло. На пръв поглед в язовира нямаше много птици, но затова пък почти на брега ме очакваше един черногуш гмуркач. Доста близо, но бях оставил фотото в колата. Така или иначе бях излезнал, за да гледам птиците, а не да ги снимам. Беше страхотно близо и го разгледах доста добре. Освен него имаше още около 80 големи корморана, над 30 големи гмуреца, доста зеленоглави патици, малко лиски и зимни бърнета.

След като прикючих от западната страна на водоема се отправих на юг, към по-недостъпните места за хора, където обикновено се струпват повече птици. По пътя се насладих на водни бъбрици, воден кос, чапли, кълвачи и една страхотна кръсточовка. Понякога слизат от планината през зимата, тъй като немогат да намерят храна на високо. Имаше доста червенушки, черешарки и чинки. Едно от най-интересните наблюдения за деня бе ято от близо 100 птици от почти всички чинкови птици. В ятото имаше предимно щиглеци, обикновени чинки, планински чинки, зеленики, конопарчета и два странни лъскавоглави синигера, които незнайно защо бяха избрали да се съберат с чинковите птици. Вероятно просто са били привлечени от храната и не се чувстваха част от ятото.

 

Заливите на язовира, които обикновено приютяват доста птици този път се оказаха сравнително празни. Имаше няколко стотин зеленоглави патици и около 50 зимни бърнета, но нищо останало. Тайничко се надявах да видя някой морски орел, но нямах този късмет. Така или иначе беше страхотна разходка. Макар и видовете да не бяха изключително редки, беше доста блаженно ;)