Така и стана. След като се наспах и презапасих с храна за синигерите, се отправих към Витоша. Грееше страхотно слънце. Температурата беше близо 10 градуса и се очертаваше страхотен ден. Пътят нагоре към планината не беше лек, тъй като имаше доста лед по-пътя. Истинските препятствия обаче едва предстояха. След като се качих на определена височина, пътят стана изцяло бял. Не се виждаше никакъв асфалт. Бавно, но славно стигнах до моята изходна точка. По пътя трябваше да карам сравнително бързичко, тъй като спирането на стръмен участък с лед, означава, връщане на заден ход до място, откъдето да мога да ускоря. Бях принуден да шашна няколко баби туристи, които се разхождаха насред пътя, но нямаше начин ;) Извиних им се на ум ;)
Въоръжен с всевъзможна техника, напълнил чантата с кутия сухи пасти, сникерси и термус зелен чай, започнах броденето из Витошките гори. Първоначално се срещнах със сокерица, което доста умело беше изкопала около 20 см в снега, за да стигне до почвата. Вероятно търсеше безгръбначни. Сокериците са често срещани на Витоша и са една от атракциите за чуждестранните туристи. Така или иначе, не е нужно предварително планиране и намирането на птици, за да бъдат показани на туристи. Птиците са доста шумни и лесно се намират.
Не така стои въпроса обаче с черния кълвач. Като цяло не е рядка птица, но не винаги успяваме да го видим с туристи. Няколко метра след мястото, където видях сокерицата намерих 'хранилка-ресторант' на черен кълвач. Едно дърво беше буквално 'изкопано' от огромния клюн на кълвача. Характерните за него дупки стигаха до самата основа на дървото. На снимката долу може да видите, че се е образувало своеобразно тунелче. Маркирах с GPS всяко подобно находище, където смятах да се върна напролет, за да видя и птиците.
Дупки от черен кълвач: художникът на гората
Бродейки по пътеките търсех и погадки с надеждата да ме насочат към места за почивка на пернатоноги кукумявки. Районът, в който обикалях е подходящ за совите. Оглеждах всяко подходящо местообитание за вида, но така и нямах късмета да намеря каквато и да е следа. Все пак дупките от черни кълвачи са добро начало, тъй като двата вида са донякъде свързани. Кълвачът прави дупки, в които кукумявката снася своите яйца.
Освен изброените видове, по пътя успях да видя и няколко черни синигера, жълтоглави кралчета и матовоглави синигера. Като цяло нямаше много видове, но не това е чара на гледането птици в планината - удоволствието е просто да бъдеш по тези места. Птиците са само щриха, която правят излета по-пълноценен. Така че, birdwatching-a около водни басейни може да бъде доста мизерен и неприятен ако се абстрахираш от птиците.
След birdwatching, беше време и за една пилешка супичка ;) Пастите, сникерсите и чая са хубави удоволствия, но не наяждат. Стигнах до една задимена хижа, чиито собственици са забравили какво означава думата хижа и са обърнали 'service-a' на печалбарство. Както и да е, хапнах една супичка и обратно към колата. Междувременно беше започнала силна буря, а вече започваше да се стъмва. Имах идея да постоя да слушам за сови след като се стъмни, но с този вятър и сняг нямаше смисъл. Закрачил бързичко по пътеки, по които беше навял доста сняг. На места беше страшничко. Наоколо нямаше жива душа. Следите от предходните туристи се губеха. Стъмваше се. Пътеката не беше напълно позната. Бях сам. Все пак изследователският ми дух нямаше как да се сломи от малко ветрец и сняг ;)
Стигнах до колата и погледнах GPS-a. Показваше, че съм изминал малко над 10 км. Беше доста прилично, имайки в предвид малкия район и това, че отдавна не съм ходил по планини. Прибрах се доволен и приятно изморен от дългия ден. Запалих си каминката. Сипах си чаша винце ииии по-натам няма да разказвам... ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар