pulse.bg
петък, 10 септември 2010 г.
вторник, 9 март 2010 г.
3 нови вида на хранилката
Мислех, че зимата е приключила, но снощният сняг привлече нови неочаквани гости на хранилката. Още от ранни зори синигери и врабчета бяха нападнали малкото останала храна. След като обнових запасите, шоуто започна ;)
Появиха се няколко чинки и един черен кос и си казах 'брех чудо', отдавна не съм виждал толкова птици наоколо. Косът не беше идвал от седмици. След него се появиха и няколко зеленики. Там сред тях беше и един от новите гости: планинската чинка :)
Очакван и желан гост, който все не успяваше да открие двора ми. Ето че най-накрая успя :) Целият следобяд около хранилката беше пълна лудница. Планинската чинка остана почти през цялото време, имаше също доста зеленики, обикновени чинки, синигери, врабчета и др. Черешарката и големият пъстър кълвач също се появиха. Сред цялата тази голяма лудница към края на деня се появи и един обикновен скорец. Този гост не го очаквах, но не бих го изключил от списъка с видове ;) Птицата се задържа съвсем за малко, но определено похапна доволно.
Третият гост, който също дълго време очаквах беше хвойновият дрозд (бг версията за вида не е попълнена, така че слагам линк към английската. сори). Той също остана съвсем за малко. Другите птици не го харесаха много и беше подложен на постоянен тормоз. Дори дребосъците постоянно го кълвяха, а черния кос и имеловият дрозд не му дадоха мира. Горкият бе принуден да си тръгне. Казано на типичния туичърски език (англ. превод twitch - буквално треперя от желанието да видя нещо), поне отбелязах вида към списъка ;) звучи може би малко гадно, но е впечатляващо колко много птици могат да се видят на една хранилка в задния двор ;)
Просто трябва да се гледа ;)
Появиха се няколко чинки и един черен кос и си казах 'брех чудо', отдавна не съм виждал толкова птици наоколо. Косът не беше идвал от седмици. След него се появиха и няколко зеленики. Там сред тях беше и един от новите гости: планинската чинка :)
Източник: Steve Minton, http://www.nature-shetland.co.uk/
Очакван и желан гост, който все не успяваше да открие двора ми. Ето че най-накрая успя :) Целият следобяд около хранилката беше пълна лудница. Планинската чинка остана почти през цялото време, имаше също доста зеленики, обикновени чинки, синигери, врабчета и др. Черешарката и големият пъстър кълвач също се появиха. Сред цялата тази голяма лудница към края на деня се появи и един обикновен скорец. Този гост не го очаквах, но не бих го изключил от списъка с видове ;) Птицата се задържа съвсем за малко, но определено похапна доволно.
Третият гост, който също дълго време очаквах беше хвойновият дрозд (бг версията за вида не е попълнена, така че слагам линк към английската. сори). Той също остана съвсем за малко. Другите птици не го харесаха много и беше подложен на постоянен тормоз. Дори дребосъците постоянно го кълвяха, а черния кос и имеловият дрозд не му дадоха мира. Горкият бе принуден да си тръгне. Казано на типичния туичърски език (англ. превод twitch - буквално треперя от желанието да видя нещо), поне отбелязах вида към списъка ;) звучи може би малко гадно, но е впечатляващо колко много птици могат да се видят на една хранилка в задния двор ;)
Просто трябва да се гледа ;)
неделя, 7 март 2010 г.
четвъртък, 4 март 2010 г.
понеделник, 22 февруари 2010 г.
“За Сови” в Централен Балкан
Така наричаме почти всяко пътуване, което организираме, уж за търсене на тези мистични животни. Обикновено за сови се ходи на есен или рано на пролет. Условията в планините по това време изобщо не са за изследователска дейност, но желанието ни да чуем или видим сови е по-силно. Често обаче се оказва, че има мъгла или е ветровито и решаваме да останем в хижата или хотела.
Такова беше и това пътуване. Уж за сови. Подлъгани от прогнозата за слънчево време и ентусиазирани от няколко красиви снимки на хижи в Стара планина, в четвъртък вечер реших, че ми се ходи на планина. Е все пак решението ми не беше без основание. През изминалите събота и неделя имах наблюдения, че животните се събуждат и ... е време за сови ;)
След малко повече уговорки тръгнахме посока х. Дерменка в НП “Централен Балкан”. До хижата се намира резерват “Стенето”, за който имам определени впечатления. Очаквах, че там ще можем да видим някои интересни видове. Както се казва в някои реклами обаче, плановете са, за да се нарушават ;)
Всичко започна страхотно. Слънчево време, царски орли, пеещи птици, мигранти. Изобщо голяма живинка. Разбира се просто се наслаждавахме на прекрасното време без да си даваме сметка, че в планината условията може да не са същите.
По обяд се отклонихме от Кърнаре и с кола се опитахме да стигнем до прохода Беклемето. Там смятахме да оставим колата и да вървиш пеша до х. Дерменка. Да ама не, както казва известен български журналист. Още на излизане от Кърнаре имаше табела “Проходът е затворен”. Опааа. Ами сега? Това май не беше много предвидено. Решихме, че това е някаква шега, защото в нашата любима страна, работниците на Пътно строителство често забравят разни табели по пътя ;) Продължихме смело нагоре, но нещо започна да ме гложди.
Карах смело нагоре по хълма, но снега започваше да става все повече и повече. Една кола бе спряла по средата на пътя и ни предупреди да изчакаме слизащо от горе друго возило. Хората твърдяха, че е абсурд минаването през Беклемето. Брех! Със своята самонадеяност, не можех да повярвам, че е чак толкова зле. Продължихме натам. След още 2км нещата започнаха доста да загрубяват. На един завой, колата поднесе и предните гуми влезнаха в калния банкет. За щастие, благодарение на спътниците ми Наско и Теди, успяхме да се измъкнем. Това не ми беше достатъчен урок и продължихме нагоре по пътя.
Скоро започнахме да виждаме наспирали коли. Чудех се какво ли става? След още 500 м разбрах, че май това, което хората казват беше истина. Въпреки, че се бях запасил с вериги, нямах никакъв шанс да мина през дълбоките преспи сняг, които се бяха образували на пътя. Смелчаци с голфчета с пернишка регистрация здраво пореха снега, но не след дълго и те се озоваваха в преспите. Само Крузърите успяваха да минат без изобщо да се замислят. Както обичам да казвам, следващата ми кола ще е джип ;)
След кратко обсъждане на възможностите решихме да оставим колата и да тръгнем пеша по пътя посока прохода Беклемето. Не подозирахме изобщо какво ни очаква. Въпреки това се оказа най-правилното решение. Беше доста трудно да изберем подходящо място, където да оставим колата, защото навсякъде имаше нападали камъни или дървета. Все пак намерихме подходящо място, нарамихме раниците и закрачихме бодро напред. Обля ни ентусиазъм и гледахме на пътуването доста позитивно. Снимчици, птички, слънчице... идилийка. Минахме покрай няколко преспи сняг образувани от паднали на пътя лавини, които бяха накарали дори и Крузърите да се откажат.
Тази идилийка обаче не продължи дълго. След около 2-3 часа хората в екипа говореха все по-малко и по-малко. Вероятно се чудеха как ми да отмъстят за причиненото натоварване :P На тръгване обещавах смело, че няма да има почти никакво натоварване и ще вървим само по билото на Стара планина. Това беше планът, нооо... Започна да се смрачава, а ние още не сме стигнали дори билото. Бяха минали 5 часа, а още не знаехме къде ще спим. Пътят до Дерменка тепърва предстоеше. До там има поне 3 часа.
На Беклемето трябваше да се срещнем с наши колеги от Свищов и Плевен, с които да пийнем и да послушаме сови. Когато те ни се обадиха, ние бяхме ‘под чорапогащника’. Така е известен паметника на прохода Беклемето сред туристите. Това ‘под’ им даде около час и половина преднина докато стигнат до заслон “Орлово гнездо”. Оказа се, че мястото е било обновено и е готово да посреща гости. Макар да бях с нагласата да бъдем на х. Дерменка, щях да съм доволен да бъдем където и да е. Имах едно единствено условие. Просто да бъдем в средата на нищото!
За съжаление обаче, започнахме да се чувстваме изтощени от пет часовия преход към прохода. Теди дори започна да вижда някакви дъги ;). Започнахме да обмисляме варианти да слезем в ниското, посока комплекс Беклемето, където има няколко хотели и хотелчета. Честно казано изобщо не исках да ходим в цивилизацията. Разума обаче надделя. Въпреки, че бях готов да вървя в тъмното, само и само да задоволя нагласата си, реших че е по-разумно да не натоварвам излишно спътниците си. Все пак им бях обещал ‘лека разходка’ ;)
Стигнахме до хотел Беклемето, а след около два часа към нас се присъединиха и приятелите ни от Свищов и Плевен. Най-накрая се събрахме. Оказа се доста дълъг ден. След като уважихме местната кръчмица и пийнахме по бира, решихме да ударим по едно по хижарски. Все пак се бяхме приготвили с около 3л вино и още толкова ракия, а бяхме само 6 човека.
В следващия момент, по безпаметни за мен причини Емо отвори вратата на тераса. Там ни чакаше Тя. Госпожицата заради, която бяхме изминали целия този път. Госпожицата сова или господин совчо :P една горска улулица си почиваше само на около 3-4 м от терасата на хотелската ни стая. Както каза Емо, 3мин след като я регистрирахме, към нея бяха насочени 4 Канона и всички фенери и челници, с които разполагахме. Улулицата остана абсолютно спокойна. Въпреки, че 6 човека говореха някакви неща на неразбираем за нея език, совата остана абсолютно неподвижна. Като че ли нарочни си обръщаше главата в обратната посока, вероятно да прави напук на всеки фотограф, който иска очите на животното за своя най-добър кадър.
След като се наиграхме със совата беше време за почивка. На следващия ден ни очакваше подобно изкачване. Макар да беше по-кратко, знаехме че трябва да тръгнем рано.
Опихме се с джипа на Емо да стигнем поне до половината на разстоянието, което трябваше да изкачим, но затънахме още в първата пряспа сняг. Само 15 см сняг, не даваха възможност на Land Rover-a да мръдне. Снега беше мокър, тежък и не позволяваше на самопочистващите се гуми на джипа да ни извадят от пряспата. Започнахме да се притесняваме, че няма да можем да се измъкнем. В крайна сметка всичко беше наред. Разделихме се с Емо и потеглихме обратно към нашата кола, която беше на около 15тина км и само на няколко баира разстояние.
Изкачването на прохода от северната страна също не беше лесно. Освен че още ни държеше от предния ден, условията не позволяваха да си правим експерименти и да качваме баирите напряко. Снегът беше ужасно мокър, затъваше се при всяка крачка. На места затъвахме над коленете. Имайки в предвид, че вървяхме почти само по асфалт си беше доста екстремно преживяване. На един завой се бяхме разхвърляли и доволно похапвахме вафлички “Ная” и диетични сандвичи с кълнове на репички. В този миг се чу мотора на някакво превозно средство. Не можехме да повярваме, че нещо изобщо е успяло да си преправи път през този сняг. Оказа се АТВ, което въпреки че се беше засилило успя да спре преди да ни размаже на пътя :P
Веднъж изкачили прохода, нещата бяха лесни. Знаехме, че има много път до колата, но поне се успокоявахме, че беше надолу. Надолу, но пак се затъваше. След блажени почивки за хапване и гледане на птици успяхме да стигнем до колата. Май никога не съм се радвам толкова да я видя цяла и непокътната. Все пак я бях оставил в средата на нищото без абсолютно никакъв надзор и с риск от падащи камъни. Запалихме доволно, сложихме сухите дрехи, пуснахме си приятна музичка и се прибрахме у дома.
Беше страшно красиво пътуване. Доволни се прибрахме, и със скърцащи стави заспахме ;)
текст: Dan
снимки: Теди Коцева. Повече снимки тук:
Такова беше и това пътуване. Уж за сови. Подлъгани от прогнозата за слънчево време и ентусиазирани от няколко красиви снимки на хижи в Стара планина, в четвъртък вечер реших, че ми се ходи на планина. Е все пак решението ми не беше без основание. През изминалите събота и неделя имах наблюдения, че животните се събуждат и ... е време за сови ;)
След малко повече уговорки тръгнахме посока х. Дерменка в НП “Централен Балкан”. До хижата се намира резерват “Стенето”, за който имам определени впечатления. Очаквах, че там ще можем да видим някои интересни видове. Както се казва в някои реклами обаче, плановете са, за да се нарушават ;)
Всичко започна страхотно. Слънчево време, царски орли, пеещи птици, мигранти. Изобщо голяма живинка. Разбира се просто се наслаждавахме на прекрасното време без да си даваме сметка, че в планината условията може да не са същите.
По обяд се отклонихме от Кърнаре и с кола се опитахме да стигнем до прохода Беклемето. Там смятахме да оставим колата и да вървиш пеша до х. Дерменка. Да ама не, както казва известен български журналист. Още на излизане от Кърнаре имаше табела “Проходът е затворен”. Опааа. Ами сега? Това май не беше много предвидено. Решихме, че това е някаква шега, защото в нашата любима страна, работниците на Пътно строителство често забравят разни табели по пътя ;) Продължихме смело нагоре, но нещо започна да ме гложди.
Карах смело нагоре по хълма, но снега започваше да става все повече и повече. Една кола бе спряла по средата на пътя и ни предупреди да изчакаме слизащо от горе друго возило. Хората твърдяха, че е абсурд минаването през Беклемето. Брех! Със своята самонадеяност, не можех да повярвам, че е чак толкова зле. Продължихме натам. След още 2км нещата започнаха доста да загрубяват. На един завой, колата поднесе и предните гуми влезнаха в калния банкет. За щастие, благодарение на спътниците ми Наско и Теди, успяхме да се измъкнем. Това не ми беше достатъчен урок и продължихме нагоре по пътя.
Скоро започнахме да виждаме наспирали коли. Чудех се какво ли става? След още 500 м разбрах, че май това, което хората казват беше истина. Въпреки, че се бях запасил с вериги, нямах никакъв шанс да мина през дълбоките преспи сняг, които се бяха образували на пътя. Смелчаци с голфчета с пернишка регистрация здраво пореха снега, но не след дълго и те се озоваваха в преспите. Само Крузърите успяваха да минат без изобщо да се замислят. Както обичам да казвам, следващата ми кола ще е джип ;)
След кратко обсъждане на възможностите решихме да оставим колата и да тръгнем пеша по пътя посока прохода Беклемето. Не подозирахме изобщо какво ни очаква. Въпреки това се оказа най-правилното решение. Беше доста трудно да изберем подходящо място, където да оставим колата, защото навсякъде имаше нападали камъни или дървета. Все пак намерихме подходящо място, нарамихме раниците и закрачихме бодро напред. Обля ни ентусиазъм и гледахме на пътуването доста позитивно. Снимчици, птички, слънчице... идилийка. Минахме покрай няколко преспи сняг образувани от паднали на пътя лавини, които бяха накарали дори и Крузърите да се откажат.
Тази идилийка обаче не продължи дълго. След около 2-3 часа хората в екипа говореха все по-малко и по-малко. Вероятно се чудеха как ми да отмъстят за причиненото натоварване :P На тръгване обещавах смело, че няма да има почти никакво натоварване и ще вървим само по билото на Стара планина. Това беше планът, нооо... Започна да се смрачава, а ние още не сме стигнали дори билото. Бяха минали 5 часа, а още не знаехме къде ще спим. Пътят до Дерменка тепърва предстоеше. До там има поне 3 часа.
На Беклемето трябваше да се срещнем с наши колеги от Свищов и Плевен, с които да пийнем и да послушаме сови. Когато те ни се обадиха, ние бяхме ‘под чорапогащника’. Така е известен паметника на прохода Беклемето сред туристите. Това ‘под’ им даде около час и половина преднина докато стигнат до заслон “Орлово гнездо”. Оказа се, че мястото е било обновено и е готово да посреща гости. Макар да бях с нагласата да бъдем на х. Дерменка, щях да съм доволен да бъдем където и да е. Имах едно единствено условие. Просто да бъдем в средата на нищото!
За съжаление обаче, започнахме да се чувстваме изтощени от пет часовия преход към прохода. Теди дори започна да вижда някакви дъги ;). Започнахме да обмисляме варианти да слезем в ниското, посока комплекс Беклемето, където има няколко хотели и хотелчета. Честно казано изобщо не исках да ходим в цивилизацията. Разума обаче надделя. Въпреки, че бях готов да вървя в тъмното, само и само да задоволя нагласата си, реших че е по-разумно да не натоварвам излишно спътниците си. Все пак им бях обещал ‘лека разходка’ ;)
Стигнахме до хотел Беклемето, а след около два часа към нас се присъединиха и приятелите ни от Свищов и Плевен. Най-накрая се събрахме. Оказа се доста дълъг ден. След като уважихме местната кръчмица и пийнахме по бира, решихме да ударим по едно по хижарски. Все пак се бяхме приготвили с около 3л вино и още толкова ракия, а бяхме само 6 човека.
В следващия момент, по безпаметни за мен причини Емо отвори вратата на тераса. Там ни чакаше Тя. Госпожицата заради, която бяхме изминали целия този път. Госпожицата сова или господин совчо :P една горска улулица си почиваше само на около 3-4 м от терасата на хотелската ни стая. Както каза Емо, 3мин след като я регистрирахме, към нея бяха насочени 4 Канона и всички фенери и челници, с които разполагахме. Улулицата остана абсолютно спокойна. Въпреки, че 6 човека говореха някакви неща на неразбираем за нея език, совата остана абсолютно неподвижна. Като че ли нарочни си обръщаше главата в обратната посока, вероятно да прави напук на всеки фотограф, който иска очите на животното за своя най-добър кадър.
След като се наиграхме със совата беше време за почивка. На следващия ден ни очакваше подобно изкачване. Макар да беше по-кратко, знаехме че трябва да тръгнем рано.
Опихме се с джипа на Емо да стигнем поне до половината на разстоянието, което трябваше да изкачим, но затънахме още в първата пряспа сняг. Само 15 см сняг, не даваха възможност на Land Rover-a да мръдне. Снега беше мокър, тежък и не позволяваше на самопочистващите се гуми на джипа да ни извадят от пряспата. Започнахме да се притесняваме, че няма да можем да се измъкнем. В крайна сметка всичко беше наред. Разделихме се с Емо и потеглихме обратно към нашата кола, която беше на около 15тина км и само на няколко баира разстояние.
Изкачването на прохода от северната страна също не беше лесно. Освен че още ни държеше от предния ден, условията не позволяваха да си правим експерименти и да качваме баирите напряко. Снегът беше ужасно мокър, затъваше се при всяка крачка. На места затъвахме над коленете. Имайки в предвид, че вървяхме почти само по асфалт си беше доста екстремно преживяване. На един завой се бяхме разхвърляли и доволно похапвахме вафлички “Ная” и диетични сандвичи с кълнове на репички. В този миг се чу мотора на някакво превозно средство. Не можехме да повярваме, че нещо изобщо е успяло да си преправи път през този сняг. Оказа се АТВ, което въпреки че се беше засилило успя да спре преди да ни размаже на пътя :P
Веднъж изкачили прохода, нещата бяха лесни. Знаехме, че има много път до колата, но поне се успокоявахме, че беше надолу. Надолу, но пак се затъваше. След блажени почивки за хапване и гледане на птици успяхме да стигнем до колата. Май никога не съм се радвам толкова да я видя цяла и непокътната. Все пак я бях оставил в средата на нищото без абсолютно никакъв надзор и с риск от падащи камъни. Запалихме доволно, сложихме сухите дрехи, пуснахме си приятна музичка и се прибрахме у дома.
Беше страшно красиво пътуване. Доволни се прибрахме, и със скърцащи стави заспахме ;)
текст: Dan
снимки: Теди Коцева. Повече снимки тук:
петък, 19 февруари 2010 г.
И още совешки историйки
Историята за совите и кълвачите продължава по следния начин. Това че миналата седмица не успях да намеря никакъв знак за присъствието на пернатоноги кукумявки не ми даде мира. Реших че след като аз немога да ги намеря, ще ги накарам те да намерят мен ;) Варианта за подобно нещо, бе да сложа къщичка, която евентуално да бъде заета от пернатонога кукумявка. Миналата седмица по време на обиколката за сови открих място, на което синигерите се държаха странно. Като че ли атакуваха сова т.нар. mobbing. Реших, че това място е подходящо за поставянето на къщичка.
След като прочетох няколко статии за оптималните размерите на къщичките за кукумявки, сглобих своя модел. Оказа се, че броят на малките може да зависи дори от дебелината на стените на къщичката. От друга страна, големината на отвора няма такова значение за нападенията на хищници. Все пак, за да се намалят се препоръчват по-малки размери на отвора. Аз избрах диаметър от 9см, а размерите на самата къщичка са 22*22*55см. Оптималните размери на отвора са 8*10 см, а къщичката се препоръчва да бъде с големина 25*25*60 см. За направата и ми беше необходима една дъска с дължина 250см и широка 22см. Мисля, че се получи доста добре. Вложих страшно много ентусиазъм и искрено се надявам да има резултат.
Поставих я на височина 5,40 м като отвора е насочен на югозапад. За щастие успях да се покатеря на дървото без абсолютно никакъв проблем, тъй като имаше достатъчно клони, на които да намеря опора.
Пернатоногите снасят яйцата си в края на март, началото на април. Мътят около 30 дни и малките напускат гнездото след още 30-тина дни. Това означава, че през май малките би трябвало да са се излюпили и да се чува как молят родителите си за храна. Бъдете сигурни, че ако къщичката се заеме, ще бъдете първите, които научите за това ;)
Може би малко закъснях с поставянето на тази къща за кукумявки, тъй като по принцип е редно да се поставят най-късно в средата на февруари. Въпреки това се надявам да имам успех. Все още не е късно обаче ако желаете да поставите къщи за пойни птици. Ако се интересувате от модели пишете тук или потърсете в нета. Успех!
19.02.2010
След като прочетох няколко статии за оптималните размерите на къщичките за кукумявки, сглобих своя модел. Оказа се, че броят на малките може да зависи дори от дебелината на стените на къщичката. От друга страна, големината на отвора няма такова значение за нападенията на хищници. Все пак, за да се намалят се препоръчват по-малки размери на отвора. Аз избрах диаметър от 9см, а размерите на самата къщичка са 22*22*55см. Оптималните размери на отвора са 8*10 см, а къщичката се препоръчва да бъде с големина 25*25*60 см. За направата и ми беше необходима една дъска с дължина 250см и широка 22см. Мисля, че се получи доста добре. Вложих страшно много ентусиазъм и искрено се надявам да има резултат.
Поставих я на височина 5,40 м като отвора е насочен на югозапад. За щастие успях да се покатеря на дървото без абсолютно никакъв проблем, тъй като имаше достатъчно клони, на които да намеря опора.
Пернатоногите снасят яйцата си в края на март, началото на април. Мътят около 30 дни и малките напускат гнездото след още 30-тина дни. Това означава, че през май малките би трябвало да са се излюпили и да се чува как молят родителите си за храна. Бъдете сигурни, че ако къщичката се заеме, ще бъдете първите, които научите за това ;)
Може би малко закъснях с поставянето на тази къща за кукумявки, тъй като по принцип е редно да се поставят най-късно в средата на февруари. Въпреки това се надявам да имам успех. Все още не е късно обаче ако желаете да поставите къщи за пойни птици. Ако се интересувате от модели пишете тук или потърсете в нета. Успех!
19.02.2010
Ястребът
Ето че успях да щракна и ястреба, който вършее около хранилката и събира изгладнели синигерчета :P Интересното е, че птицата не ме усети как се разхождах по двора, докато стигна до фотоапарата. Беше толкова залисана с хапването си, че изобщо не ми обърна внимание.
четвъртък, 18 февруари 2010 г.
неделя, 14 февруари 2010 г.
Снежни приключения
Много хора свързват совите единствено с така известната и изтъркана за мен фраза "совите не са това, което са". Предпочитам обаче да не разнищвам тази теория, а да пиша за една снежна разходка на Витоша, която реших да направя след дълги и тегави уговорки с колеги къде да гледаме птици през уикенда. В крайна сметка, реших да отида на Витоша, за да търся черни кълвачи и евентуално пернатоноги кукумявки: едни от любимите ми птици. За този излет ме провокираха интересни статии на норвежци и финландци и основно интернет сайта на фирма Finnature за екскурзии във Финландия за наблюдение на мистични животни в далечния север. Тъй като в България има не по-лоши шансове за някои видове горски обитатели, реших че е редно да си набележа няколко места, където да водя туристи, за да се насладят на нашата дива природа.
Така и стана. След като се наспах и презапасих с храна за синигерите, се отправих към Витоша. Грееше страхотно слънце. Температурата беше близо 10 градуса и се очертаваше страхотен ден. Пътят нагоре към планината не беше лек, тъй като имаше доста лед по-пътя. Истинските препятствия обаче едва предстояха. След като се качих на определена височина, пътят стана изцяло бял. Не се виждаше никакъв асфалт. Бавно, но славно стигнах до моята изходна точка. По пътя трябваше да карам сравнително бързичко, тъй като спирането на стръмен участък с лед, означава, връщане на заден ход до място, откъдето да мога да ускоря. Бях принуден да шашна няколко баби туристи, които се разхождаха насред пътя, но нямаше начин ;) Извиних им се на ум ;)
Въоръжен с всевъзможна техника, напълнил чантата с кутия сухи пасти, сникерси и термус зелен чай, започнах броденето из Витошките гори. Първоначално се срещнах със сокерица, което доста умело беше изкопала около 20 см в снега, за да стигне до почвата. Вероятно търсеше безгръбначни. Сокериците са често срещани на Витоша и са една от атракциите за чуждестранните туристи. Така или иначе, не е нужно предварително планиране и намирането на птици, за да бъдат показани на туристи. Птиците са доста шумни и лесно се намират.
Не така стои въпроса обаче с черния кълвач. Като цяло не е рядка птица, но не винаги успяваме да го видим с туристи. Няколко метра след мястото, където видях сокерицата намерих 'хранилка-ресторант' на черен кълвач. Едно дърво беше буквално 'изкопано' от огромния клюн на кълвача. Характерните за него дупки стигаха до самата основа на дървото. На снимката долу може да видите, че се е образувало своеобразно тунелче. Маркирах с GPS всяко подобно находище, където смятах да се върна напролет, за да видя и птиците.
Дупки от черен кълвач: художникът на гората
Бродейки по пътеките търсех и погадки с надеждата да ме насочат към места за почивка на пернатоноги кукумявки. Районът, в който обикалях е подходящ за совите. Оглеждах всяко подходящо местообитание за вида, но така и нямах късмета да намеря каквато и да е следа. Все пак дупките от черни кълвачи са добро начало, тъй като двата вида са донякъде свързани. Кълвачът прави дупки, в които кукумявката снася своите яйца.
Освен изброените видове, по пътя успях да видя и няколко черни синигера, жълтоглави кралчета и матовоглави синигера. Като цяло нямаше много видове, но не това е чара на гледането птици в планината - удоволствието е просто да бъдеш по тези места. Птиците са само щриха, която правят излета по-пълноценен. Така че, birdwatching-a около водни басейни може да бъде доста мизерен и неприятен ако се абстрахираш от птиците.
След birdwatching, беше време и за една пилешка супичка ;) Пастите, сникерсите и чая са хубави удоволствия, но не наяждат. Стигнах до една задимена хижа, чиито собственици са забравили какво означава думата хижа и са обърнали 'service-a' на печалбарство. Както и да е, хапнах една супичка и обратно към колата. Междувременно беше започнала силна буря, а вече започваше да се стъмва. Имах идея да постоя да слушам за сови след като се стъмни, но с този вятър и сняг нямаше смисъл. Закрачил бързичко по пътеки, по които беше навял доста сняг. На места беше страшничко. Наоколо нямаше жива душа. Следите от предходните туристи се губеха. Стъмваше се. Пътеката не беше напълно позната. Бях сам. Все пак изследователският ми дух нямаше как да се сломи от малко ветрец и сняг ;)
Стигнах до колата и погледнах GPS-a. Показваше, че съм изминал малко над 10 км. Беше доста прилично, имайки в предвид малкия район и това, че отдавна не съм ходил по планини. Прибрах се доволен и приятно изморен от дългия ден. Запалих си каминката. Сипах си чаша винце ииии по-натам няма да разказвам... ;)
Така и стана. След като се наспах и презапасих с храна за синигерите, се отправих към Витоша. Грееше страхотно слънце. Температурата беше близо 10 градуса и се очертаваше страхотен ден. Пътят нагоре към планината не беше лек, тъй като имаше доста лед по-пътя. Истинските препятствия обаче едва предстояха. След като се качих на определена височина, пътят стана изцяло бял. Не се виждаше никакъв асфалт. Бавно, но славно стигнах до моята изходна точка. По пътя трябваше да карам сравнително бързичко, тъй като спирането на стръмен участък с лед, означава, връщане на заден ход до място, откъдето да мога да ускоря. Бях принуден да шашна няколко баби туристи, които се разхождаха насред пътя, но нямаше начин ;) Извиних им се на ум ;)
Въоръжен с всевъзможна техника, напълнил чантата с кутия сухи пасти, сникерси и термус зелен чай, започнах броденето из Витошките гори. Първоначално се срещнах със сокерица, което доста умело беше изкопала около 20 см в снега, за да стигне до почвата. Вероятно търсеше безгръбначни. Сокериците са често срещани на Витоша и са една от атракциите за чуждестранните туристи. Така или иначе, не е нужно предварително планиране и намирането на птици, за да бъдат показани на туристи. Птиците са доста шумни и лесно се намират.
Не така стои въпроса обаче с черния кълвач. Като цяло не е рядка птица, но не винаги успяваме да го видим с туристи. Няколко метра след мястото, където видях сокерицата намерих 'хранилка-ресторант' на черен кълвач. Едно дърво беше буквално 'изкопано' от огромния клюн на кълвача. Характерните за него дупки стигаха до самата основа на дървото. На снимката долу може да видите, че се е образувало своеобразно тунелче. Маркирах с GPS всяко подобно находище, където смятах да се върна напролет, за да видя и птиците.
Дупки от черен кълвач: художникът на гората
Бродейки по пътеките търсех и погадки с надеждата да ме насочат към места за почивка на пернатоноги кукумявки. Районът, в който обикалях е подходящ за совите. Оглеждах всяко подходящо местообитание за вида, но така и нямах късмета да намеря каквато и да е следа. Все пак дупките от черни кълвачи са добро начало, тъй като двата вида са донякъде свързани. Кълвачът прави дупки, в които кукумявката снася своите яйца.
Освен изброените видове, по пътя успях да видя и няколко черни синигера, жълтоглави кралчета и матовоглави синигера. Като цяло нямаше много видове, но не това е чара на гледането птици в планината - удоволствието е просто да бъдеш по тези места. Птиците са само щриха, която правят излета по-пълноценен. Така че, birdwatching-a около водни басейни може да бъде доста мизерен и неприятен ако се абстрахираш от птиците.
След birdwatching, беше време и за една пилешка супичка ;) Пастите, сникерсите и чая са хубави удоволствия, но не наяждат. Стигнах до една задимена хижа, чиито собственици са забравили какво означава думата хижа и са обърнали 'service-a' на печалбарство. Както и да е, хапнах една супичка и обратно към колата. Междувременно беше започнала силна буря, а вече започваше да се стъмва. Имах идея да постоя да слушам за сови след като се стъмни, но с този вятър и сняг нямаше смисъл. Закрачил бързичко по пътеки, по които беше навял доста сняг. На места беше страшничко. Наоколо нямаше жива душа. Следите от предходните туристи се губеха. Стъмваше се. Пътеката не беше напълно позната. Бях сам. Все пак изследователският ми дух нямаше как да се сломи от малко ветрец и сняг ;)
Стигнах до колата и погледнах GPS-a. Показваше, че съм изминал малко над 10 км. Беше доста прилично, имайки в предвид малкия район и това, че отдавна не съм ходил по планини. Прибрах се доволен и приятно изморен от дългия ден. Запалих си каминката. Сипах си чаша винце ииии по-натам няма да разказвам... ;)
петък, 12 февруари 2010 г.
неделя, 7 февруари 2010 г.
В почивката ;)
Напоследък все по-често се замислям, че трябва да излизам, за да гледам птици колкото се може по-често. За съжаление забързаното ежедневие не ме предразполага към подобни активности. Колегите постоянно разказват за екзотични срещи с интересни птици, а аз освен да се похваля с новостите в Google, които съм асоциирал към блога си, май няма с какво да се похваля ;)
От време на време ме прихваща нещо и щуквам към градския или селския парк, но пак не е същото. Излета за грабливи птици миналата седмица ми се отрази доста добре и реших, че ще е добре и тази седмица да излезна извън обичайните маршрути и да погледам малко птици. След прозвъняване на хора заявили интерес се оказа, че ще се наложи да се разхождам сам. Така или иначе това не беше толкова лош вариант, но все пак щеше да е по-весело с повече хора.
Отправих се посока яз. Искър. Първата спирка обаче бе на Панчаревското езеро. Беше замръзнало на около 80%, но това не пречеше да видя над 120 зеленоглавки, няколко лебеда, корморани, сиви чапли, зимни бърнета и чайки. Тъй като голяма част от язовира беше замръзнала, не се налагаше да му отделям много време. Налях си чаша горещ зелен чай от термуса, който бях заредил предвидливо и продължих към язовир Искър със задоволство. Пътуването си остава нещо много специално. Наслаждавайки му се с хубава музика, чаша горещ чай и разбира се птици е невероятно блаженство, което допълва романтиката на пътуването ;)
Следващата спирка беше Щъркелово гнездо. Времето беше почти идеално за птици: без вятър, без вълнение и топло. На пръв поглед в язовира нямаше много птици, но затова пък почти на брега ме очакваше един черногуш гмуркач. Доста близо, но бях оставил фотото в колата. Така или иначе бях излезнал, за да гледам птиците, а не да ги снимам. Беше страхотно близо и го разгледах доста добре. Освен него имаше още около 80 големи корморана, над 30 големи гмуреца, доста зеленоглави патици, малко лиски и зимни бърнета.
След като прикючих от западната страна на водоема се отправих на юг, към по-недостъпните места за хора, където обикновено се струпват повече птици. По пътя се насладих на водни бъбрици, воден кос, чапли, кълвачи и една страхотна кръсточовка. Понякога слизат от планината през зимата, тъй като немогат да намерят храна на високо. Имаше доста червенушки, черешарки и чинки. Едно от най-интересните наблюдения за деня бе ято от близо 100 птици от почти всички чинкови птици. В ятото имаше предимно щиглеци, обикновени чинки, планински чинки, зеленики, конопарчета и два странни лъскавоглави синигера, които незнайно защо бяха избрали да се съберат с чинковите птици. Вероятно просто са били привлечени от храната и не се чувстваха част от ятото.
Заливите на язовира, които обикновено приютяват доста птици този път се оказаха сравнително празни. Имаше няколко стотин зеленоглави патици и около 50 зимни бърнета, но нищо останало. Тайничко се надявах да видя някой морски орел, но нямах този късмет. Така или иначе беше страхотна разходка. Макар и видовете да не бяха изключително редки, беше доста блаженно ;)
От време на време ме прихваща нещо и щуквам към градския или селския парк, но пак не е същото. Излета за грабливи птици миналата седмица ми се отрази доста добре и реших, че ще е добре и тази седмица да излезна извън обичайните маршрути и да погледам малко птици. След прозвъняване на хора заявили интерес се оказа, че ще се наложи да се разхождам сам. Така или иначе това не беше толкова лош вариант, но все пак щеше да е по-весело с повече хора.
Отправих се посока яз. Искър. Първата спирка обаче бе на Панчаревското езеро. Беше замръзнало на около 80%, но това не пречеше да видя над 120 зеленоглавки, няколко лебеда, корморани, сиви чапли, зимни бърнета и чайки. Тъй като голяма част от язовира беше замръзнала, не се налагаше да му отделям много време. Налях си чаша горещ зелен чай от термуса, който бях заредил предвидливо и продължих към язовир Искър със задоволство. Пътуването си остава нещо много специално. Наслаждавайки му се с хубава музика, чаша горещ чай и разбира се птици е невероятно блаженство, което допълва романтиката на пътуването ;)
Следващата спирка беше Щъркелово гнездо. Времето беше почти идеално за птици: без вятър, без вълнение и топло. На пръв поглед в язовира нямаше много птици, но затова пък почти на брега ме очакваше един черногуш гмуркач. Доста близо, но бях оставил фотото в колата. Така или иначе бях излезнал, за да гледам птиците, а не да ги снимам. Беше страхотно близо и го разгледах доста добре. Освен него имаше още около 80 големи корморана, над 30 големи гмуреца, доста зеленоглави патици, малко лиски и зимни бърнета.
След като прикючих от западната страна на водоема се отправих на юг, към по-недостъпните места за хора, където обикновено се струпват повече птици. По пътя се насладих на водни бъбрици, воден кос, чапли, кълвачи и една страхотна кръсточовка. Понякога слизат от планината през зимата, тъй като немогат да намерят храна на високо. Имаше доста червенушки, черешарки и чинки. Едно от най-интересните наблюдения за деня бе ято от близо 100 птици от почти всички чинкови птици. В ятото имаше предимно щиглеци, обикновени чинки, планински чинки, зеленики, конопарчета и два странни лъскавоглави синигера, които незнайно защо бяха избрали да се съберат с чинковите птици. Вероятно просто са били привлечени от храната и не се чувстваха част от ятото.
Заливите на язовира, които обикновено приютяват доста птици този път се оказаха сравнително празни. Имаше няколко стотин зеленоглави патици и около 50 зимни бърнета, но нищо останало. Тайничко се надявах да видя някой морски орел, но нямах този късмет. Така или иначе беше страхотна разходка. Макар и видовете да не бяха изключително редки, беше доста блаженно ;)
събота, 6 февруари 2010 г.
и още и още :)
Идеята да сложа няколко ябълки на земята под хранилката се оказа доста добра. Още по-добра се оказа идеята да работя от вкъщи. Освен двата дрозда, ябълките привлякоха още два вида. Благодарение на това успях да видя още два вида на хранилката. Първия успях да видя рано сутринта докат се наслаждавах на сутрешното кафе. Това се оказва доста продуктивно време за нови видове ;) Отпивайки глътка горещо кафенце погледнах през прозореца да видя какво се случва на хранилката и там беше тя: нейно величество черешарката :) Беше ми странно, че досега не е дошла, но както се казва, за всичко си има време.
В следващия миг докато обяснявах въодушевено на колежка за новото попълнение на списъка с видове на хранилката, откъснах глава от компютъра и неможех да повярвам на очите си. Още един вид към листа: голям пъстър кълвач :) От доста време се чудех как да го привлека, но ето че той сам си дойде. Явно просто не е намерил хранилката досега.
Първоначално кълвача го видях да яде от ябълките, но след това бързо се ориентира и сега го виждам само на масните рингове. Черешарката се храни основно от семките на земята, но когато няма такива и тя се принуждава да яде ябълки :) С тези два вида, общият брой на видовете на хранилката става 15 :) Очаквам хвойновия дрозд, който се завъртя днес в близост, планински чинки, червенушки иии каквото още иска да дойде да се нахрани.
В следващия миг докато обяснявах въодушевено на колежка за новото попълнение на списъка с видове на хранилката, откъснах глава от компютъра и неможех да повярвам на очите си. Още един вид към листа: голям пъстър кълвач :) От доста време се чудех как да го привлека, но ето че той сам си дойде. Явно просто не е намерил хранилката досега.
Първоначално кълвача го видях да яде от ябълките, но след това бързо се ориентира и сега го виждам само на масните рингове. Черешарката се храни основно от семките на земята, но когато няма такива и тя се принуждава да яде ябълки :) С тези два вида, общият брой на видовете на хранилката става 15 :) Очаквам хвойновия дрозд, който се завъртя днес в близост, планински чинки, червенушки иии каквото още иска да дойде да се нахрани.
четвъртък, 4 февруари 2010 г.
Преброяване на зимуващите дневни грабливи птици
от bspb.org
Вече четвърта зима продължава проучването върху числеността на зимуващите у нас дневни грабливи птици. Преброяването е резултат от съвместна научно-изследователска инициатива на Централна лаборатория по обща екология – БАН и Българско дружество за защита на птиците / Birdlife Bulgaria, ръководена от д-р Стоян Николов. БДЗП партнира на проекта като участва със свои членове и средства в екипите.
На определена дата през януари екипите потеглят с коли по предварително определени маршрути, започващи от определена точка. Спира се на всеки 5 км, където се остава за 5 минути, през които се регистрират с бинокли и зрителни тръби всички грабливи птици (кацнали и летящи). Данните се попълват в специални формуляри като се отчита и разстоянието от точката. Методът позволява отчитане и на сивите сврачки (Lanius excubitor), чаплови, вранови, гълъбови и някои други видове птици. Предварителни резултати от изследването бяха публикувани в специализирано научно списание през 2006 г.
Силна страна на използвания методичен подход е, че позволява сравнително точно изчисляване на популациите от зимуващи грабливи птици, както и предпочитанията им към определени типове местообитания, при минимален разход на времеви, финансови и човешки ресурси. Ефективността на приложения метод беше оценена високо на международната конференция по статистика в екологията през 2008 г. в Шотландия:
http://www.creem.st-and.ac.uk/ocs/index.php/isec/isec2008/paper/view/167
Тази година преброяването се проведе на 31 януари. Взеха участие 4 екипа, които покриха разстояние от около 1000 километра. Маршрутите обхващаха Западна Дунавска равнина, Подбалканската котловина и Горнотракийската низина.
Участниците в северния маршрут имаха късмета, освен множество обикновени мишелови, керкенези и др. птици да се порадват на стада от сърни, няколко диви зайци, лисици и дори един вълк!
Всички, които участвахме за първи път, си пожелахме да се включим и догодина!
С нетърпение ще очакваме и резултатите от предстоящите анализи на събраната информация.
Текст: Т. Иванова, С. Николов
Снимки: Д. Градинаров
Вече четвърта зима продължава проучването върху числеността на зимуващите у нас дневни грабливи птици. Преброяването е резултат от съвместна научно-изследователска инициатива на Централна лаборатория по обща екология – БАН и Българско дружество за защита на птиците / Birdlife Bulgaria, ръководена от д-р Стоян Николов. БДЗП партнира на проекта като участва със свои членове и средства в екипите.
На определена дата през януари екипите потеглят с коли по предварително определени маршрути, започващи от определена точка. Спира се на всеки 5 км, където се остава за 5 минути, през които се регистрират с бинокли и зрителни тръби всички грабливи птици (кацнали и летящи). Данните се попълват в специални формуляри като се отчита и разстоянието от точката. Методът позволява отчитане и на сивите сврачки (Lanius excubitor), чаплови, вранови, гълъбови и някои други видове птици. Предварителни резултати от изследването бяха публикувани в специализирано научно списание през 2006 г.
Силна страна на използвания методичен подход е, че позволява сравнително точно изчисляване на популациите от зимуващи грабливи птици, както и предпочитанията им към определени типове местообитания, при минимален разход на времеви, финансови и човешки ресурси. Ефективността на приложения метод беше оценена високо на международната конференция по статистика в екологията през 2008 г. в Шотландия:
http://www.creem.st-and.ac.uk/ocs/index.php/isec/isec2008/paper/view/167
Тази година преброяването се проведе на 31 януари. Взеха участие 4 екипа, които покриха разстояние от около 1000 километра. Маршрутите обхващаха Западна Дунавска равнина, Подбалканската котловина и Горнотракийската низина.
Участниците в северния маршрут имаха късмета, освен множество обикновени мишелови, керкенези и др. птици да се порадват на стада от сърни, няколко диви зайци, лисици и дори един вълк!
Всички, които участвахме за първи път, си пожелахме да се включим и догодина!
С нетърпение ще очакваме и резултатите от предстоящите анализи на събраната информация.
Текст: Т. Иванова, С. Николов
Снимки: Д. Градинаров
събота, 30 януари 2010 г.
Още новости :)
Мрачният съботен ден донесе няколко нови вида не само за хранилката, но и за птиците видяни от двора. Поставените ябълки само преди ден, дадоха своите резултати. Новите гости на хранилката са два черни коса и два имелови дрозда. Птиците изглеждаха доволни да намерят малко храна в затрупаните от сняг дворове. Докато пиех сутрешното си кафе направих няколко снимки на новите гости. Изключително блаженно е да се насладиш на това, че нещата, които правиш имат значение за дивата природа.
Черен кос
Имелов дрозд
Новите гости
Вече не ме свърташе у дома и реших да се раздвижа малко и да почистя останалата част от снега натрупал предния ден. Докато ринех снега синигерите издадоха странен звук. Звучеше като сигнал, че наближава хищник. В подножието на хълма срещу къщата бавно летеше грабливата птица. Първоначалното впечатление беше за мишелов, който е чест в района. Птицата беше цялата кафява, но маховете на крилете и бяха някак си по-елегантни. В този момент птицата се завъртя и се видя белият и кръст. Полски блатар. Само минути по-рано си мислех, че в района не съм виждал много блатари. Ето че сега един се оказа над двора.
В този момент си спомних препоръка от виден 'птичар', който гледа птици предимно в градска среда. Той казваше, "за да видите птиците, трябва да се оглеждате за тях, така както бихте се оглеждали, когато сте в Манхатън за първи път" :) ... Продължих да гледам към небето и следващата изненада не закъсня. Седем големи корморана прелетяха на север високо над двора. Досега съм ги виждал само веднъж по същия начин, но беше есен. Така че това беше още една интересна изненада, която внесе малко светлина в мрачния съботен ден ;)
Черен кос
Имелов дрозд
Новите гости
Вече не ме свърташе у дома и реших да се раздвижа малко и да почистя останалата част от снега натрупал предния ден. Докато ринех снега синигерите издадоха странен звук. Звучеше като сигнал, че наближава хищник. В подножието на хълма срещу къщата бавно летеше грабливата птица. Първоначалното впечатление беше за мишелов, който е чест в района. Птицата беше цялата кафява, но маховете на крилете и бяха някак си по-елегантни. В този момент птицата се завъртя и се видя белият и кръст. Полски блатар. Само минути по-рано си мислех, че в района не съм виждал много блатари. Ето че сега един се оказа над двора.
В този момент си спомних препоръка от виден 'птичар', който гледа птици предимно в градска среда. Той казваше, "за да видите птиците, трябва да се оглеждате за тях, така както бихте се оглеждали, когато сте в Манхатън за първи път" :) ... Продължих да гледам към небето и следващата изненада не закъсня. Седем големи корморана прелетяха на север високо над двора. Досега съм ги виждал само веднъж по същия начин, но беше есен. Така че това беше още една интересна изненада, която внесе малко светлина в мрачния съботен ден ;)
Краят на работната седмица
Петък е. Краят на работната седмица. Всеки би си помислил, че едвам би издържал до края на деня, за да започне уикенда, но в моя случай не бе така. Събудих се от галещите лъчи на слънцето, което тъкмо надникваше над Витошките върхове. Погледнах през прозореца и се оказа, че през нощта е натрупало близо половин метър сняг. Беше страхотно красиво утро. Затоплени от слънчевите лъчи, птиците също се чувстваха добре и активно се хранеха от хранилката, която бях напълнил със слънчоглед още от вечерта. Освен слънчогледа, на земята бях оставил и няколко ябълки. Очаквах те да привлекат други посетители на хранилката, която вече се превръща в събирателно понятие за мястото, където слагам храна, а не просто една пластмасова тръба със слънчоглед. Около хранилката гъмжеше с пойни птици. В следващия момент всички се втурнаха в близките храсти. Тогава погледнах към небето, където местната двойка малки ястреби се готвеха за атака. Те също бяха гладни. Въпреки че имаше необходимите условия и спокойствие, ястребите така и не дръзнаха да атакуват. Синигерите продължиха да се хранят.
Черен синигер
Голям синигер
След като се уверих че ястребите, няма да се хранят, реших че е време да излезна от уюта на каминката, за да порина малко сняг. Това е едно от любимите занимания в слънчеви дни. В такива моменти нямам нужда дори от кафе, за да се събудя. Май е по-добре да оставя снимките да говорят сами ;)
След като се насладих на слънчевото утро, реших че все пак е време да отида до офиса ;) Виждайки ме колегите констатираха, че съм бил във ваканционно настроение ;) Какво по-хубаво начало на деня? и Какъв по-хубав край на работната седмица ;) май трябва по-често да се наслаждаваме на малките неща около нас ;)
Черен синигер
Голям синигер
След като се уверих че ястребите, няма да се хранят, реших че е време да излезна от уюта на каминката, за да порина малко сняг. Това е едно от любимите занимания в слънчеви дни. В такива моменти нямам нужда дори от кафе, за да се събудя. Май е по-добре да оставя снимките да говорят сами ;)
След като се насладих на слънчевото утро, реших че все пак е време да отида до офиса ;) Виждайки ме колегите констатираха, че съм бил във ваканционно настроение ;) Какво по-хубаво начало на деня? и Какъв по-хубав край на работната седмица ;) май трябва по-често да се наслаждаваме на малките неща около нас ;)
сряда, 27 януари 2010 г.
Нови гости на хранилката: сойка и малък ястреб
Снегът е подгонил сериозно всички птици. Проучване от Великобритания посочва, че значителна част от птиците са се насочили към дворовете на хората, където могат да намерят храна. В Англия разбира се хората слагат храна за птиците. Самото проучване може да видите тук.
Моята хранилка също се оказва доста привлекателна напоследък дори за видове, които трудно бих очаквал. Силният снеговалеж последните няколко дни накара дори и сойката да си опита вкуса на слънчогледовите семена. Днес (27.01.2010) бе първото и регистриране до хранилката откакто слагам храна за диви птици (вече втора зима).
Преди няколко дни хранилката бе посетена от още по-необичаен гост: Малък ястреб. Той разбира се не се храни със семената :) По-скоро се възползва от струпалите се 30-40 пойни птици. Ястреба кацна на дървена рамка, на която съм поставил хранилката и стоя там около 30 сек. За мой късмет се оказах на прозореца в същото време та успях да го видя :) Беше доста странно да се види такава птица да стои буквално над хранилката.
С новите два вида, общият брой на видовете, които се хранят благодарение на хранилката става 11: голям синигер, син синигер, лъскавоглав синигер, черен синигер, чинка, зеленика, горска зидарка, полско врабче, домашно врабче, сойка, малък ястреб.
За да започнете и вие да помагате на дивите птици да оцелеят през зимата, вижте как се прави хранилка тук.
Моята хранилка също се оказва доста привлекателна напоследък дори за видове, които трудно бих очаквал. Силният снеговалеж последните няколко дни накара дори и сойката да си опита вкуса на слънчогледовите семена. Днес (27.01.2010) бе първото и регистриране до хранилката откакто слагам храна за диви птици (вече втора зима).
Преди няколко дни хранилката бе посетена от още по-необичаен гост: Малък ястреб. Той разбира се не се храни със семената :) По-скоро се възползва от струпалите се 30-40 пойни птици. Ястреба кацна на дървена рамка, на която съм поставил хранилката и стоя там около 30 сек. За мой късмет се оказах на прозореца в същото време та успях да го видя :) Беше доста странно да се види такава птица да стои буквално над хранилката.
С новите два вида, общият брой на видовете, които се хранят благодарение на хранилката става 11: голям синигер, син синигер, лъскавоглав синигер, черен синигер, чинка, зеленика, горска зидарка, полско врабче, домашно врабче, сойка, малък ястреб.
За да започнете и вие да помагате на дивите птици да оцелеят през зимата, вижте как се прави хранилка тук.
неделя, 24 януари 2010 г.
Просто неделя, време за почивка
Беше една от онези недели, в които не ти се захваща с никаква работа :) Все пак обаче не исках да легна и да бездействам. Докато пиех сутрешното си кафенце реших да направя няколко снимки на синигерите, които се хранят на хранилка в двора.
След това, реших, че най-доброто, което можех да направя беше да си взема бинокъла и да се разходя до близкия парк в с. Рударци. Това беше едно от най-добрите решения, които съм взимал напоследък :P За около час успях да видя 20 вида птици. По-интересните от тях бяха два беловежди дрозда, над 30 планински чинки, малки пъстри кълвачи и точно когато си мислех, че съм видял всичко се появи и една сива сврачка. Вид, който е привързан към откритите пространства и не е много обичайно да се види насред село. Списък с останалите видове може да видите на сайта "По следите на птиците"
Кучето ми също бе доволно от разходката :) Горката няма щастието да бъде разхождана често, но затова пък тича по цял ден на двора.
Понеже бях да вълна птици реших след разходката да допълня блаженството на неделята и да си сготвя едно пиленце с картофки ;) ... ммм
Май отдавна не съм имал такава неделя ;) В забързаното ежедневие съм забравил да обръщам внимание на малките неща наоколо ;)
Д.
След това, реших, че най-доброто, което можех да направя беше да си взема бинокъла и да се разходя до близкия парк в с. Рударци. Това беше едно от най-добрите решения, които съм взимал напоследък :P За около час успях да видя 20 вида птици. По-интересните от тях бяха два беловежди дрозда, над 30 планински чинки, малки пъстри кълвачи и точно когато си мислех, че съм видял всичко се появи и една сива сврачка. Вид, който е привързан към откритите пространства и не е много обичайно да се види насред село. Списък с останалите видове може да видите на сайта "По следите на птиците"
Кучето ми също бе доволно от разходката :) Горката няма щастието да бъде разхождана често, но затова пък тича по цял ден на двора.
Понеже бях да вълна птици реших след разходката да допълня блаженството на неделята и да си сготвя едно пиленце с картофки ;) ... ммм
Май отдавна не съм имал такава неделя ;) В забързаното ежедневие съм забравил да обръщам внимание на малките неща наоколо ;)
Д.
Абонамент за:
Публикации (Atom)